Има бизнес правила, на които можем да се научим от т.нар. “комплексни адаптивни системи”. Що за системи са това?
Комплексните адаптивни системи са системи, в които има голям брой взаимодействащи си агенти и връзките между тях са разнообразни. Тези агенти могат да се променят, както и да се учат от собствения си опит. Примери за подобни системи са екосистемите на Земята, човешкият мозък, колониите на мравките и др.
На всички фирми, които оперират в даден пазар, може да се гледа по подобен начин – като на комплексна адаптивна система. Респективно, фирмите могат да се поучат от правилата, които действат в останалите подобни системи.
✅ Ръководство за успешни B2B продажби
Овладей работеща система за ефективни B2B продажби.
11 прости правила за бизнеса
Шарън Вандеркай, бизнес консултант от Farrow Partnership Architects, е автор на презентация със заглавие “Биология на бизнеса: 11 прости правила от комплексните адаптивни системи”.
В презентацията акцентът е върху креативността, новите подходи за решаване на стари фирмени проблеми и насърчаване на инициативността на хората.
Ето самата презентация:
Основната теза на Шарън Вандеркай е, че всички ние толкова сме се откъснали от природата и нейните закони, че правенето на бизнес в унисон с природните закони ни се струва едва ли не странно.
В същото време, хабим ресурси, за да се опитваме да налагаме подходи, които не дават нужните резултати и се провалят отново и отново. Опитваме се с всички сили да инициираме и осъществяваме промени, но те не се получават. Планираме внимателно и прецизно, но стратегиите ни не сработват. Възвращаемостта върху инвестициите от редица наши начинания не е това, което трябва и искаме да бъде.
Вандеркай изтъква, че за всяко нещо, което правим, независимо дали се опитваме да спасим планетата или просто искаме да сторим нещо много по-обикновено, следва да си задаваме следния ключов въпрос: “С помощта на природните закони ли работя или срещу тях?”
Срещу природните закони работят:
Строгият контрол;
Налагане на решения от позицията на силата;
Затворените, трудно променящи се системи;
Манталитетът на оскъдицата;
Формирането на мнения на основа на предразсъдъци;
Опитите за предугаждане и планиране на всичко.
В унисон с природните закони работят:
Смисълът и границите;
Привличането;
Отворените, гъвкави системи;
Сътрудничеството, което създава условия за изобилие;
Появата на решения;
Очакването, че са възможни всякакви изненади.
В тази връзка следват единадесет прости правила, които ще ни позволят да развиваме фирмената си дейност в унисон с природните закони.
1. Стремете се към гъвкавост и подвижност
Живите системи са твърде сложни и многообразни, за да живеем с илюзията за статукво и предсказуемост.
Следва непрекъснато да усещаме промените и да се нагаждаме спрямо тях.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.
Безплатно всеки Петък. Без спам!
2. Съзнателно се учете от ежедневния си опит
Бизнес уменията като усетът и предприемането на действия се подобряват чрез процес на проучване на света около нас чрез опита.
3. Давайте шанс на решенията на проблемите сами да “изкласят”
Следва да избягваме готовите бързи отговори и съждения, базирани на директни причинно-следствени връзки.
Вместо това следва да наблегнем на процеса от експерименти, проби и грешки и учене, докато стигнем до по-добри решения на нашите проблеми.
Вместо строгия контрол и конкурентната среда да насърчаваме създаването на последователи и адвокати на нашата кауза сред служителите си.
5. Търсете здравословни комбинации (а не монокултури)
Разнообразието в природата е условие за оцеляване на живота.
Еднообразието и повторението на нещата са врагове на иновациите.
Различните гледни точки водят до по-добри решения.
6. Поставяйте цели и определяйте рамки
В индустриалната ера на хората се гледа като на придатъци на машините, но дали това наистина е така?
Вместо това на хората може да се поставят цели и да се определят рамки и поле за действие.
Хората не са машини, те могат да бъдат използвани по-умело.
7. Знайте, че ще има проблеми по пътя
Иновациите не се случват по график. В процеса на работа неизбежно ще има сривове, проблеми и трудности.
8. Очаквайте нелинеен прогрес
Креативният процес зависи от опита, който се натрупва при всяка проба и грешка.
Ето защо, вместо да сме разочаровани от бавния прогрес и трудностите, следва да сме наясно, че именно така работят нещата.
Това не е въпрос на позитивно мислене. Просто така се случват нещата в адаптивните системи.
9. Кооперирайте се, за да създавате изобилие
В самоорганизиращите се системи в природата благополучието на всеки един организъм зависи от благополучието на по-голямата общност или единица, на която този организъм е член.
10. Стимулирайте инициативи отдолу-нагоре
За разлика от обичайните фирмени инициативи, които се случват “отгоре-надолу” и които често водят до съпротива у хората, можете да стимулирате инициативи “отдолу-нагоре”, които са един по-добър начин за вършене на нещата.
11. Работете в работна среда, създадена за хора
Създавайте пространства, които вдъхновяват към раждане на големи идеи и улесняват потоците от различни дейности, които могат да се извършват през деня.
В резюме
Прилагането на правилата, вдъхновени от комплексните адаптивни системи в ежедневната фирмена дейност може да се отрази ползотворно.
По-конкретно, подобен подход може да стимулира креативността, новите подходи за решаване на стари фирмени проблеми и насърчаване на инициативността на хората.
Тодор Христов е съосновател на Нова Визия и водещ на обучения. Автор е на 14 книги, най-новата от които е "Холистичната организация" (2025), както и на 700+ статии. Има над 20 години опит в обучението на ръководители и професионалисти. В работата си се ръководи от две основни ценности - компетентност и простота. Разгледай неговите фирмени обучения, онлайн курсове и е-книги по теми като управление на хора и екипи, продажби и лична ефективност.
Throwing the curtain aside sharply, both youths peered in. "'Stá bajo," she stuck out her cleft chin in the direction of the trail that led out of the pocket down to the flat, far below. Stone did not understand. He believed that he missed Mr. Cairness's meaning. "I don't think you do," said Cairness; "but I'll make it plainer, anyway. I want you to get out of the country, for the country's good, you know, and for your own. And I give you[Pg 259] three days to do it in, because I don't wish to hurry you to an inconvenient extent." The English army was now in full march against them. About eight o'clock in the morning of April 16 a man who had been left asleep in the wood of Kilravock hastened to Culloden House, where Charles and his chief officers were resting, to announce that Cumberland's troops were coming. There was then a hurried running and riding to get the army drawn up to receive them. Cumberland came on with his army, divided into three columns of five battalions each. The artillery and baggage followed the second column along the sea-coast on the right; the cavalry covered the left wing, which stretched towards the hills. The men were all in the highest spirits, and even the regiments of horse, which had hitherto behaved so ill, seemed as though they meant to retrieve their characters to-day. The Highlanders were drawn up about half a mile from the part of the moor where they stood the day before, forming a sad contrast to Cumberland's troops, looking thin, and dreadfully fatigued. In placing them, also, a fatal mistake was made. They were drawn up in two lines, with a body of reserve; but the Clan Macdonald, which had always been accustomed to take their stand on the right since Robert Bruce placed them there in the battle of Bannockburn, were disgusted to find themselves now occupying the left. Instead of the Macdonalds now stood the Athol Brigade. As the battle began, a snow-storm began to blow in the faces of the Highlanders, which greatly confounded them. "I think," continued the General, after having properly vindicated discipline, "that that blow you received on your head may affect your brain at times, and make you unduly irritable. I think I'll have the Surgeon examine you. Put him in an ambulance, Wilson, and take him over to the Surgeon. Then bring him to Headquarters with the report." "Now, Jim Humphreys, what in blazes are you bangin' away at now?" angrily demanded Si, striding up. "At a cotton-tailed rabbit or a sycamore stump?" Whairz mi Gunn?????? "Great Scott!" gasped Si, "you couldn't be walkin' around with the side of your head knocked out. I'm astonished at you." Then he had to define "coward" for Cadnan—and from "coward" he progressed to another new word, "freedom." That was a big word but Cadnan approached it without fear, and without any preconception. Naomi often came over to Odiam, driving in her father's gig. Reuben disliked her visits, for they meant Harry's abandonment of spade and rake for the weightier matters of love. Reuben, moiling more desperately than ever, would sometimes catch a glimpse of her coloured gown through the bushes of some coppice, or skirting a hedge beside Harry's corduroy. He himself spoke to her seldom. He could not help being conscious of her milky sweetness, the soft droop of her figure under its muslins, her voice full of the music of stock-doves. But he disliked her, partly because she was taking Harry from Odiam, partly because he was jealous of Harry. It ought to be he who was to make a wealthy marriage, not his brother. He chafed to think what Naomi's money might do for the farm if only he had control of it. "I'll go and fetch mother." Reuben prowled up and down the streets of booths, grinned scornfully at the efforts in the shooting gallery, watched a very poor fight in the boxing tent, had a drink of beer and a meat pie, and came to the conclusion that the Fair had gone terribly to pieces since his young days. "Good morrow, holy father." "No," replied Boteler; "and she persists that the potion, if rightly administered, would rather have benefited than harmed our Roland." "It is I, Phil Wingfield," replied one of the castle servitors: "my lady was took suddenly ill, and is delivered; and I am going to Winchcombe for a priest to baptize the child." On the fifteenth of July, 1377, about six months after father John was liberated by the sturdy smith, the city of London was arrayed with a costliness, and adorned throughout with a radiance in which it was befitting it should appear on the day when the royal diadem was to be placed on the brow of a young and blooming sovereign. Father John was literally borne along in the current that streamed from the adjacent villages to witness the reception of the young king as he passed over the city-bridge from his palace at Sheen. "The king's order shall be obeyed to the letter, sir," replied Neville, as he looked somewhat contemptuously at Calverley, from whom he did not expect so abrupt an address; and then, gently taking the unresisting hand of Holgrave, placed it in that of the steward. A shout of pain from Calverley declared the cordiality of the gripe with which he was favoured by his enemy, and he withdrew his crushed fingers, amidst the cheers and shouts of the spectators. They had rowed about a mile down the river, when the chancellor, who was gazing with vacant eyes, but an occupied mind, upon the water, had his attentions suddenly fixed. HoME看看黄蝶一级的大片免费
ENTER NUMBET 0017 twjd.com.cn diju5.net.cn www.dutu1.com.cn www.pjjlm.com.cn www.dadou2.net.cn www.lajue7.net.cn www.manxu7.net.cn 663217.com.cn www.09907.com.cn www.3xh5qn.net.cn
