Няма как да разчитаме само и единствено на собствените си зрителни възприятия и интуция, за да усетим с просто око какви са ключовите управленски символи на организацията, в която работим.
Като казвам “ключови управленски символи”, нямам предвид сградата и офисите на една организация. Нито продукта, който тя създава, или пък рекламата и връзките с обществеността, които развива. В това число нямам предвид и пазарния дял и известността, които организацията вече е завоювала.
Разбира се, сградата, офисите, продуктът, рекламата, вързките с обществеността, пазарният дял и известността – всичко това са важни символи. Ние ги виждаме, приемаме, одобряваме или неодобряваме, правим някакви съждения и изводи.
Наред с тези символи обаче, има и друг сорт символи – управленски символи на организацията. Специфичното в тях е, че ни помагат да видим и осъзнаем “невидими” на пръв поглед аспекти на организацията.
Тези управленски символи обясняват красноречиво:
Каква е организацията?
Защо продуктът на организацията се харесва (или не) от потребителите?
Защо организацията се ползва (или не) с авторитет?
Защо служителите на организацията са (или не са) лоялни?
Защо служителите работят с отдаденост или напускат, без да ги е грижа какво ще се случи с организацията?
Ключовите управленски символи на една организация се създават от собствениците и мениджърите й и следва да са обект на внимателен мониторинг, корекция и подобрения.
✅ Ръководство за успешно управление на хора
Овладей работеща система за ефективно управление на преки подчинени.
Кои са ключовите управленски символи на организацията?
Най-пълен отговор на този въпрос ни дава теорията за организациите.
Независимо, че в нея се срещаме с различни възгледи за организацията, думата “организация” (дума с гръцки произход) означава едно – това е “средство”, “начин” или “инструмент”, с помощта на който да се постигат предварително определени цели.
В този смисъл, в теорията и практиката за управление е прието да се разглеждат следните четири ключови управленски символа на организацията:
Хора в организацията;
Мисия и цели на организацията;
Структура на организацията;
Възприятия, нагласи и ценности в организацията.
Какво означават тези управленски символи и какво точно символизират?
Нека видим по-подробно.
1. Хора в организацията
Хората в организацията са нейните основатели, мениджъри и служители.
Какви са тези хора, какво знаят и могат да правят добре, каква е тяхната компетентност и намерения – това са все управленски символи, които имат директна връзка с продукта, конкурентоспособността, крайните резултати, популярността и имиджа на организацията.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.
Безплатно всеки Петък. Без спам!
2. Мисия и цели на организацията
Както е известно, “мисия” е това, на което организацията иска да е отдадена в дългосрочен план, а “целите” са ясните и конкретни намерения, които организацията иска да реализира в определен срок.
Мисията и целите символизират насоките на развитие на организацията, обясняват защо някои организации са ефективни, а други ефикасни, защо някои са ориентирани единствено към бърза печалба, а други по-скоро към изискванията на потребителите, служителите и обществото.
Става дума за отношението на всички хора в организацията (от шефа до чистачката) към клиентите, конкуренцията, ресурсите, доставчиците.
Възприятията, нагласите и ценностите са ключови символи, които формират директно и гледната точка на организацията към иновациите и промените, както и нейната готовност за адаптация.
Въпроси за размисъл
Ето няколко въпроса за размисъл относно ключовите управленски символи на организацията, в която работиш:
Достатъчно компетентни ли са собствениците и ръководителите на организацията, в която работиш? Вярваш ли в техните предприемачески качества, в техните намерения? Как се чувстваш, когато работиш за тези хора?
Доколко и как точно организацията, в която работиш се грижи за компетентността на мениджърите и служителите? Как се чувстваш – обгрижен или ощетен откъм развитие?
Познаваш ли мисията и целите на организацията, в която работиш? Някой обяснявал ли е защо мисията е такава? Някой въвличал ли те е в процеса на формулиране на бизнес цели? Вярваш ли в мисията и целите на организацията? Ако в твоята организация няма нито мисия, нито цели – как се чувстваш?
Има ли в организацията ти добра координация на работните процеси? Има ли някакви организационни спънки? Познават ли твоите колеги своите задължения или се оплакват, че са натоварени с какви ли не задачи? Как се чувстваш в сегашната организационна структура? Удовлетворен? Затормозен?
Какво правят обикновено хората в твоята организация – запазват статуквото или го променят? Склонна ли е организацията да се развива и да въвежда новости или по-скоро се придържа към отдавна установен ред?
Полезно за всеки мениджър и служител е да има отговор на въпроса “Какви са ключовите управленски символи на моята организация?” Подобен отговор помага да се разберат множество неща (процеси, явления, трендове) от историята, настоящето и бъдещето на съответната организация.
На свой ред, подобно разбиране е важен ключ за вземане на решение дали човек да продължи да работи в дадена организация, или да потърси промяна.
А в случай, че ти си висш мениджър в твоята организация, отговора на въпроса “Какви са ключовите управленски символи на моята организация?” ще те ориентират какво да направиш оттук нататък.
Throwing the curtain aside sharply, both youths peered in. "'Stá bajo," she stuck out her cleft chin in the direction of the trail that led out of the pocket down to the flat, far below. Stone did not understand. He believed that he missed Mr. Cairness's meaning. "I don't think you do," said Cairness; "but I'll make it plainer, anyway. I want you to get out of the country, for the country's good, you know, and for your own. And I give you[Pg 259] three days to do it in, because I don't wish to hurry you to an inconvenient extent." The English army was now in full march against them. About eight o'clock in the morning of April 16 a man who had been left asleep in the wood of Kilravock hastened to Culloden House, where Charles and his chief officers were resting, to announce that Cumberland's troops were coming. There was then a hurried running and riding to get the army drawn up to receive them. Cumberland came on with his army, divided into three columns of five battalions each. The artillery and baggage followed the second column along the sea-coast on the right; the cavalry covered the left wing, which stretched towards the hills. The men were all in the highest spirits, and even the regiments of horse, which had hitherto behaved so ill, seemed as though they meant to retrieve their characters to-day. The Highlanders were drawn up about half a mile from the part of the moor where they stood the day before, forming a sad contrast to Cumberland's troops, looking thin, and dreadfully fatigued. In placing them, also, a fatal mistake was made. They were drawn up in two lines, with a body of reserve; but the Clan Macdonald, which had always been accustomed to take their stand on the right since Robert Bruce placed them there in the battle of Bannockburn, were disgusted to find themselves now occupying the left. Instead of the Macdonalds now stood the Athol Brigade. As the battle began, a snow-storm began to blow in the faces of the Highlanders, which greatly confounded them. "I think," continued the General, after having properly vindicated discipline, "that that blow you received on your head may affect your brain at times, and make you unduly irritable. I think I'll have the Surgeon examine you. Put him in an ambulance, Wilson, and take him over to the Surgeon. Then bring him to Headquarters with the report." "Now, Jim Humphreys, what in blazes are you bangin' away at now?" angrily demanded Si, striding up. "At a cotton-tailed rabbit or a sycamore stump?" Whairz mi Gunn?????? "Great Scott!" gasped Si, "you couldn't be walkin' around with the side of your head knocked out. I'm astonished at you." Then he had to define "coward" for Cadnan—and from "coward" he progressed to another new word, "freedom." That was a big word but Cadnan approached it without fear, and without any preconception. Naomi often came over to Odiam, driving in her father's gig. Reuben disliked her visits, for they meant Harry's abandonment of spade and rake for the weightier matters of love. Reuben, moiling more desperately than ever, would sometimes catch a glimpse of her coloured gown through the bushes of some coppice, or skirting a hedge beside Harry's corduroy. He himself spoke to her seldom. He could not help being conscious of her milky sweetness, the soft droop of her figure under its muslins, her voice full of the music of stock-doves. But he disliked her, partly because she was taking Harry from Odiam, partly because he was jealous of Harry. It ought to be he who was to make a wealthy marriage, not his brother. He chafed to think what Naomi's money might do for the farm if only he had control of it. "I'll go and fetch mother." Reuben prowled up and down the streets of booths, grinned scornfully at the efforts in the shooting gallery, watched a very poor fight in the boxing tent, had a drink of beer and a meat pie, and came to the conclusion that the Fair had gone terribly to pieces since his young days. "Good morrow, holy father." "No," replied Boteler; "and she persists that the potion, if rightly administered, would rather have benefited than harmed our Roland." "It is I, Phil Wingfield," replied one of the castle servitors: "my lady was took suddenly ill, and is delivered; and I am going to Winchcombe for a priest to baptize the child." On the fifteenth of July, 1377, about six months after father John was liberated by the sturdy smith, the city of London was arrayed with a costliness, and adorned throughout with a radiance in which it was befitting it should appear on the day when the royal diadem was to be placed on the brow of a young and blooming sovereign. Father John was literally borne along in the current that streamed from the adjacent villages to witness the reception of the young king as he passed over the city-bridge from his palace at Sheen. "The king's order shall be obeyed to the letter, sir," replied Neville, as he looked somewhat contemptuously at Calverley, from whom he did not expect so abrupt an address; and then, gently taking the unresisting hand of Holgrave, placed it in that of the steward. A shout of pain from Calverley declared the cordiality of the gripe with which he was favoured by his enemy, and he withdrew his crushed fingers, amidst the cheers and shouts of the spectators. They had rowed about a mile down the river, when the chancellor, who was gazing with vacant eyes, but an occupied mind, upon the water, had his attentions suddenly fixed. HoME看看黄蝶一级的大片免费
ENTER NUMBET 0017 www.qianedai.com.cn www.sumni.com.cn sdlr.net.cn www.timu3.net.cn shire6.com.cn xufei0.net.cn qdbqys.com.cn www.guian8.com.cn www.baozi4.com.cn www.73webfind.com.cn
