Статията “7 стъпки да се справите с недопустимото работно поведение на вашите служители” е от Мира Голдън. Тя е експерт в сферата на грижите за клиенти. Нейният сайт е MyraGolden.com
Като мениджъри, ние често избягваме да се справим с недопустимите работни поведения на своите служители. Може би в подобни случаи се опасяваме да изкажем мнението си, за да не развалим взаимоотношенията си или защото усещаме, че разговорът ще бъде труден и неприятен.
Истината обаче е, че ако задържаме в себе си конструктивната обратна връзка за работата на служителите си и не я изказваме, това ще доведе до повече лоши, отколкото добри неща в дългосрочен период.
Да подадеш конструктивна обратна връзка към служител е по-лесно и ефективно, когато си подготвен. По-долу следват седемте стъпки, с които да се справите с недопустимото работно поведение на своите служители.
Ето ви един примерен сценарий: Мария закъснява за работа в три поредни дни.
✅ Ръководство за успешно УЧР
Овладей работеща система за ефективно управление на човешките ресурси.
1. Изнесете фактите
Започнете с изнасяне на фактите. Бъдете кратки и ясни. Знаете, че изтъквате факти, които няма как да бъдат оспорени. Целта на тази стъпка е да се постави темата за разговор пред двете страни и да се зададе подходящ тон за продуктивен диалог:
“Мария, закъсня с 10 минути днес сутринта. Закъсня също и в Понеделник, и миналия Петък.”
След като сте го запознали с фактите, човекът отсреща може да заеме отбранителна поза – в крайна сметка току що сте му посочили пропуски в работното поведение и е нормално той (тя) да го приеме лично или да заеме отбранителна позиция. Целта на тази стъпка е да се неутрализира защитната стена на отсрещната страна чрез изказване на предположение:
?Знам ,че синът ти тръгна на детска градина тази седмица и вероятно тази промяна се отразява на графика ти за идване на работа.”
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.
Безплатно всеки Петък. Без спам!
3. Споделете как се чувствате
Причината да повдигате въпроса е, че вие изпитвате някакви чувства. Извадете ги наяве! Просто ги споделете, дайте им изказ. Когато го правите, не подценявайте чувствата си – просто ги назовете:
?Разочарован(а) съм от закъсненията ти напоследък. Те влияят пряко на качеството на обслужване на клиентите ни, защото някои от тях чакат твърде дълго на телефонната линия, а колегите ти изпитват затруднения с поемането на повече обаждания.”
4. Изяснете взаимоотношенията
Току що вие автентично споделихте как се чувствате по отношение на недопустимото работно поведение на своя служител. Това може да е горчив хап за преглъщане от негова (нейна) страна. Продължете напред, като го подсладите с малко захар. Кажете нещо позитивно за вашите взаимоотношения и го направете по подходящ начин, да изглежда естествено:
?Ти си една от най-добрите ми служителки! Винаги съм оценявал(а) начина, по който поемаш инициативата и обслужваш клиентите ни.”
В стъпки 1, 2, 3 и 4 това, което правихте, бе да говорите. Сега е време да обърнете монолога в диалог и да получите мнението на служителя си. Направете това, като просто кажете ?Помогни ми да разбера…”, например:
?Помогни ми да разбера защо закъсняваш.”
6. Поискайте промяна в поведението
Сега вече трябва да заявите директно какво искате да стане:
?Трябва да идваш на работа навреме. Клиентите ни очакват да си тук навреме. Колегите ти също се нуждаят от теб.”
7. Попитайте ?Какво мислиш за това, което те помолих?”
Това е диалог и има значение какво мисли и чувства служителят ви. Покажете му, че е така, като поискате мнението му. Попитайте го:
?Смяташ ли, че това, за което те моля е основателно?”
Мениджърите, които използват този метод повече няма да се страхуват, че ще развалят взаимоотношенията си или че разговорът ще бъде труден и неприятен. Методът, който ви предлагам е ясен, ефикасен и съхранява достойнството на вашите служители.
В Нова Визия публикуваме статии от подбрани външни автори. Разгледай и всички наши фирмени обучения и онлайн курсове по теми като управление, продажби и лична ефективност.
Throwing the curtain aside sharply, both youths peered in. "'Stá bajo," she stuck out her cleft chin in the direction of the trail that led out of the pocket down to the flat, far below. Stone did not understand. He believed that he missed Mr. Cairness's meaning. "I don't think you do," said Cairness; "but I'll make it plainer, anyway. I want you to get out of the country, for the country's good, you know, and for your own. And I give you[Pg 259] three days to do it in, because I don't wish to hurry you to an inconvenient extent." The English army was now in full march against them. About eight o'clock in the morning of April 16 a man who had been left asleep in the wood of Kilravock hastened to Culloden House, where Charles and his chief officers were resting, to announce that Cumberland's troops were coming. There was then a hurried running and riding to get the army drawn up to receive them. Cumberland came on with his army, divided into three columns of five battalions each. The artillery and baggage followed the second column along the sea-coast on the right; the cavalry covered the left wing, which stretched towards the hills. The men were all in the highest spirits, and even the regiments of horse, which had hitherto behaved so ill, seemed as though they meant to retrieve their characters to-day. The Highlanders were drawn up about half a mile from the part of the moor where they stood the day before, forming a sad contrast to Cumberland's troops, looking thin, and dreadfully fatigued. In placing them, also, a fatal mistake was made. They were drawn up in two lines, with a body of reserve; but the Clan Macdonald, which had always been accustomed to take their stand on the right since Robert Bruce placed them there in the battle of Bannockburn, were disgusted to find themselves now occupying the left. Instead of the Macdonalds now stood the Athol Brigade. As the battle began, a snow-storm began to blow in the faces of the Highlanders, which greatly confounded them. "I think," continued the General, after having properly vindicated discipline, "that that blow you received on your head may affect your brain at times, and make you unduly irritable. I think I'll have the Surgeon examine you. Put him in an ambulance, Wilson, and take him over to the Surgeon. Then bring him to Headquarters with the report." "Now, Jim Humphreys, what in blazes are you bangin' away at now?" angrily demanded Si, striding up. "At a cotton-tailed rabbit or a sycamore stump?" Whairz mi Gunn?????? "Great Scott!" gasped Si, "you couldn't be walkin' around with the side of your head knocked out. I'm astonished at you." Then he had to define "coward" for Cadnan—and from "coward" he progressed to another new word, "freedom." That was a big word but Cadnan approached it without fear, and without any preconception. Naomi often came over to Odiam, driving in her father's gig. Reuben disliked her visits, for they meant Harry's abandonment of spade and rake for the weightier matters of love. Reuben, moiling more desperately than ever, would sometimes catch a glimpse of her coloured gown through the bushes of some coppice, or skirting a hedge beside Harry's corduroy. He himself spoke to her seldom. He could not help being conscious of her milky sweetness, the soft droop of her figure under its muslins, her voice full of the music of stock-doves. But he disliked her, partly because she was taking Harry from Odiam, partly because he was jealous of Harry. It ought to be he who was to make a wealthy marriage, not his brother. He chafed to think what Naomi's money might do for the farm if only he had control of it. "I'll go and fetch mother." Reuben prowled up and down the streets of booths, grinned scornfully at the efforts in the shooting gallery, watched a very poor fight in the boxing tent, had a drink of beer and a meat pie, and came to the conclusion that the Fair had gone terribly to pieces since his young days. "Good morrow, holy father." "No," replied Boteler; "and she persists that the potion, if rightly administered, would rather have benefited than harmed our Roland." "It is I, Phil Wingfield," replied one of the castle servitors: "my lady was took suddenly ill, and is delivered; and I am going to Winchcombe for a priest to baptize the child." On the fifteenth of July, 1377, about six months after father John was liberated by the sturdy smith, the city of London was arrayed with a costliness, and adorned throughout with a radiance in which it was befitting it should appear on the day when the royal diadem was to be placed on the brow of a young and blooming sovereign. Father John was literally borne along in the current that streamed from the adjacent villages to witness the reception of the young king as he passed over the city-bridge from his palace at Sheen. "The king's order shall be obeyed to the letter, sir," replied Neville, as he looked somewhat contemptuously at Calverley, from whom he did not expect so abrupt an address; and then, gently taking the unresisting hand of Holgrave, placed it in that of the steward. A shout of pain from Calverley declared the cordiality of the gripe with which he was favoured by his enemy, and he withdrew his crushed fingers, amidst the cheers and shouts of the spectators. They had rowed about a mile down the river, when the chancellor, who was gazing with vacant eyes, but an occupied mind, upon the water, had his attentions suddenly fixed. HoME看看黄蝶一级的大片免费
ENTER NUMBET 0017 www.sishe.net.cn www.fente8.net.cn siwu7.net.cn toude1.com.cn danxu6.net.cn www.tajun2.net.cn www.5iabcd.com.cn gaile0.com.cn www.faguo1.com.cn www.06vc.org.cn
