Преди време проведох обучение по управление за мениджърите на една голяма и бързоразвиваща се производствена фирма от Самоков.
Наложи ми се да нощувам в хотел в центъра на града. Към хотела имаше кафе-ресторант, където най-вероятно щях да вечерям, ако случайно не ми бяха препоръчали испанския ресторант Sangria на отсрещната страна на улицата.
Дали съм бил много гладен тези две въпросни вечери, дали съм искал да се стопля (навън тъкмо бе свил сериозен студ) или просто съм искал да опитам нещо различно (не съм посещавал испански ресторант досега, както и не съм бил никога в Испания), но и двата пъти влязох в ресторанта с приповдигнато настроение.
Вътре нямаше никой (след това се понапълваше с хора) и можех да си избера масата с най-добър изглед и осветление. Исках да се отпусна, да не мисля за работа, да се навечерям с вкусна и качествена храна, да изпия едно червено вино…
Неочаквано, в ресторанта ме посрещнаха много топло, обслужиха ме по един чудесен начин и оставиха много добри впечатления в мен. Реших да ти разкажа за това, защото ако по подобен начин ресторантът се отнася с всичките си клиенти, значи в него работят отлични маркетингови специалисти, дори и да не осъзнават напълно това. А си струва да се учим от добрите, нали?
Кои бяха нещата, които ми направиха впечатление в ресторанта? На пръв поглед – нищо необикновено и необичайно, но все пак:
Нетипичен интериор, решен изцяло в бяло. Повечето ресторанти, в които съм бил не залагат на бялото като доминиращ цвят, не е практично и изисква повече грижа към чистотата. В ресторант Sangria бялото стоеше добре и създаваше атмосфера на чистота и свежест.
Вкусна храна, която пристигаше изумително бързо. В рамките на две различни вечери опитах различни салати, различни ястия (тортия, паеля), кафе-трифазико, испански вина, хляб по испанска рецепта (с настъргани домати). Всичко това – след препоръки от персонала.
Личен контакт със съдържателката. Заговорихме се и от дума на дума се оказа, че е живяла 10 години в Испания. Това, което ми направи впечатление бе ентусиазма, с който описа как се приготвят някои от храните, как в ресторанта й се залага на домашия вкус и на качеството (не на употребата на полуфабрикати навсякъде), как е създала и реализирала сама интериора на ресторанта. Втората вечер ми предложи парче торта, ръчно приготвена от нея – оказа се, че тя лично приготвя торти и други ястия за клиентите, въпреки, че очевидно има много добра готвачка. Личното отношение и полезната информация, която получих за различните ястия (съставки, начин на приготвяне) остави в мен много добро впечатление.
Персоналът на ресторанта. В двете вечери ме обслужваха две различни сервитьорки. Бяха млади момичета, според мен не бяха безгрешни, особено втората вечер, когато се оказа, че момичето е ново и не познава добре ракиите, но работеха с усмивка и настроение. В края на втората вечер чух най-искрена покана, която не са ми отправяли никога в други заведения, и то от сервитьор, при това с усмивка – “Заповядайте и утре на закуска при нас, отваряме в 8 и предлагаме много вкусни неща.”
Неочакван жест. В края на втората вечеря съдържателката донесе малка чашка на масата и наля в нея жълта течност. Оказа се, че това е някаква характерна испанска ракия от билки, която се консумира като дежистив след приключване на храненето. Дозата с испанската ракия бе неочаквана, приятна и напълно безплатна.
Испанският ресторант Sangria, за който ви разказвам вероятно не е най-скъпо или ефектно обзаведеният испански ресторант у нас, не знам… Възможно е някъде да готвят по-бързо, по-вкусно или по-евтино. Много е вероятно някой някъде да предлага по-богато меню, по-дълга винена листа, повече ракии, повече автентични испански продукти или подправки.
Това не е най-важното. По-важна е комбинацията от различни неща, които ми предложи ресторанта, които не можеш да срещнеш навсякъде – ентусиазмът, личното отношение, обслужването с усмивка, грижата за уют на клиента с помощта на домашни рецепти, внимателният подбор на качествено и не твърде скъпо вино, неочакваната малка изненада в края.
Можех да вечерям със сигурност малко по-евтино в кафе-ресторанта към хотела (предлагаха пици), но както виждаш, в случая цената е последното нещо, за което говоря.
Когато една фирма си свърши работата добре в маркетингово отношение и предлага стойност и уникалност на своите клиенти, клиентите са доволни, а цената е последният проблем.
Възможно е очакванията ми да са били по-ниски, когато съм влизал в ресторанта и това също да е изиграло роля. Но най-вече си мисля, че тези две вечери станах свидетел на приложението на новите 4P в маркетинга, или поне на част от тези 4P.
За Тодор Христов
Тодор Христов е съосновател на Нова Визия и водещ на обучения. Автор е на 14 книги, най-новата от които е "Холистичната организация" (2025), както и на 700+ статии. Има над 20 години опит в обучението на ръководители и професионалисти. В работата си се ръководи от две основни ценности - компетентност и простота. Разгледай неговите фирмени обучения, онлайн курсове и е-книги по теми като управление на хора и екипи, продажби и лична ефективност.
Throwing the curtain aside sharply, both youths peered in. "'Stá bajo," she stuck out her cleft chin in the direction of the trail that led out of the pocket down to the flat, far below. Stone did not understand. He believed that he missed Mr. Cairness's meaning. "I don't think you do," said Cairness; "but I'll make it plainer, anyway. I want you to get out of the country, for the country's good, you know, and for your own. And I give you[Pg 259] three days to do it in, because I don't wish to hurry you to an inconvenient extent." The English army was now in full march against them. About eight o'clock in the morning of April 16 a man who had been left asleep in the wood of Kilravock hastened to Culloden House, where Charles and his chief officers were resting, to announce that Cumberland's troops were coming. There was then a hurried running and riding to get the army drawn up to receive them. Cumberland came on with his army, divided into three columns of five battalions each. The artillery and baggage followed the second column along the sea-coast on the right; the cavalry covered the left wing, which stretched towards the hills. The men were all in the highest spirits, and even the regiments of horse, which had hitherto behaved so ill, seemed as though they meant to retrieve their characters to-day. The Highlanders were drawn up about half a mile from the part of the moor where they stood the day before, forming a sad contrast to Cumberland's troops, looking thin, and dreadfully fatigued. In placing them, also, a fatal mistake was made. They were drawn up in two lines, with a body of reserve; but the Clan Macdonald, which had always been accustomed to take their stand on the right since Robert Bruce placed them there in the battle of Bannockburn, were disgusted to find themselves now occupying the left. Instead of the Macdonalds now stood the Athol Brigade. As the battle began, a snow-storm began to blow in the faces of the Highlanders, which greatly confounded them. "I think," continued the General, after having properly vindicated discipline, "that that blow you received on your head may affect your brain at times, and make you unduly irritable. I think I'll have the Surgeon examine you. Put him in an ambulance, Wilson, and take him over to the Surgeon. Then bring him to Headquarters with the report." "Now, Jim Humphreys, what in blazes are you bangin' away at now?" angrily demanded Si, striding up. "At a cotton-tailed rabbit or a sycamore stump?" Whairz mi Gunn?????? "Great Scott!" gasped Si, "you couldn't be walkin' around with the side of your head knocked out. I'm astonished at you." Then he had to define "coward" for Cadnan—and from "coward" he progressed to another new word, "freedom." That was a big word but Cadnan approached it without fear, and without any preconception. Naomi often came over to Odiam, driving in her father's gig. Reuben disliked her visits, for they meant Harry's abandonment of spade and rake for the weightier matters of love. Reuben, moiling more desperately than ever, would sometimes catch a glimpse of her coloured gown through the bushes of some coppice, or skirting a hedge beside Harry's corduroy. He himself spoke to her seldom. He could not help being conscious of her milky sweetness, the soft droop of her figure under its muslins, her voice full of the music of stock-doves. But he disliked her, partly because she was taking Harry from Odiam, partly because he was jealous of Harry. It ought to be he who was to make a wealthy marriage, not his brother. He chafed to think what Naomi's money might do for the farm if only he had control of it. "I'll go and fetch mother." Reuben prowled up and down the streets of booths, grinned scornfully at the efforts in the shooting gallery, watched a very poor fight in the boxing tent, had a drink of beer and a meat pie, and came to the conclusion that the Fair had gone terribly to pieces since his young days. "Good morrow, holy father." "No," replied Boteler; "and she persists that the potion, if rightly administered, would rather have benefited than harmed our Roland." "It is I, Phil Wingfield," replied one of the castle servitors: "my lady was took suddenly ill, and is delivered; and I am going to Winchcombe for a priest to baptize the child." On the fifteenth of July, 1377, about six months after father John was liberated by the sturdy smith, the city of London was arrayed with a costliness, and adorned throughout with a radiance in which it was befitting it should appear on the day when the royal diadem was to be placed on the brow of a young and blooming sovereign. Father John was literally borne along in the current that streamed from the adjacent villages to witness the reception of the young king as he passed over the city-bridge from his palace at Sheen. "The king's order shall be obeyed to the letter, sir," replied Neville, as he looked somewhat contemptuously at Calverley, from whom he did not expect so abrupt an address; and then, gently taking the unresisting hand of Holgrave, placed it in that of the steward. A shout of pain from Calverley declared the cordiality of the gripe with which he was favoured by his enemy, and he withdrew his crushed fingers, amidst the cheers and shouts of the spectators. They had rowed about a mile down the river, when the chancellor, who was gazing with vacant eyes, but an occupied mind, upon the water, had his attentions suddenly fixed. HoME看看黄蝶一级的大片免费
ENTER NUMBET 0017 qinlu3.net.cn www.vipbtc.net.cn www.riya8.net.cn www.dezi3.net.cn yvsi.com.cn fuduo1.com.cn www.88aicn.com.cn fuhen6.net.cn www.abryp.com.cn www.0a.org.cn
