Вероятно най-подходящата организация на работа в една компания, за да се насърчават творчеството и иновациите в нея, е съчетанието на индивидуална работа и работа в екип.
Стига всичко да е добре обмислено, някои от най-популярните видове екипи, като например проектен екип, паралелен екип или неформален екип, биха могли да си съжителстват мирно заедно с индивидуалната организация на работа.
Известни са множество казуси за компании, които са в постоянен режим на иновации. Сред тях личат имената на фирми, които всеки познава – Google, Microsoft, Intel, Walt Disney и др. Тук ще насоча и към още един много ярък пример – W. L. Gore & Associates.
Във всички тези компании е налице точно такава организация на работа, в която индивидуалната работа се съчетава с активна екипна работа.
За да се случат нещата в тези компании се правят различни промени в практиките за управление, в т.ч. и в практиките за управление на човешките ресурси. Правят се промени в проектирането на работата, в подбора, в оценяването, във възнаграждаването на служителите и т.н.
Нека разгледаме малко по-подробно двете форми на организация на работа, за които говоря – индивидуална и екипна.
✅ Ръководство за успешно УЧР
Овладей работеща система за ефективно управление на човешките ресурси.
1. Индивидуална организация на работа
Всички знаят какво е индивидуална организация на работа. Индивидуалната работа означава, че всеки служител, в съответствие със своята длъжност има да изпълнява различни задачи. Те са или постоянни (както става обикновено на практика) или извънредно задавани.
Когато компанията иска да насърчава иновациите, организацията на индивидуалната работа, особено на онези служители, които имат нюх или отношение към иновации следва да бъде леко променена.
За това вече стана дума в “Как да се насърчава творчеството в компанията”. Препоръчвам да се направят промени в длъжностните характеристики, в месечните оценки и в начина за оценка и възнаграждаване на тези служители.
Разговаряй със служителите, договори задачите (или само една задача), изпиши ги в длъжностните им характеристики, договори какви крайни резултати очакваш от изпълнението на новите задачи (новата задача) и също запиши това в длъжностната характеристика.
Предостави възможност за гъвкаво работно време. Предвиди в системата за оценяване и възнаграждения показатели, по които ще съдиш, че изпълнението на съответната задача прогресира. В случай на провал, не отнемай автоматично от възнаграждението. По-скоро санкционирай в случаите на продължително бездействие.
Както се вижда, възлагането на индивидуална задача във връзка с иновациите, означава индивидуален подход към служителите, които участват в творческия процес.
Нека всичко това не се прави тайно от останалите служители, които не участват в иновациите.
2. Екипна организация на работа
За особеностите на екипната организация на работа сме говорили в много статии в Нова Визия, както и в книгата ни “Десетте златни правила за работа в екип”.
Нагласите към екипината работа в редица български компании са много вехти и често пъти датират спрямо нагласите и разбиранията от началато на 70-те години на ХХ век. В резултат на това действията на много мениджъри, когато става дума за иновации и екипна организация на работа, са безполезни, а могат и да са вредни.
Например да вземем т.нар. “проектен екип”. По мои наблюдения дори в редица компании, в които има изградени проектни екипи се работи по-скоро индивидуално, в най-добрия случай групово, но не и екипно. Причината – остарелият начин, по който се възприема екипа като организация на работа.
Създава се една група от хора, най-често със заповед на управителя или изпълнителния директор. В нея участват хора от определен отдел или от няколко отдела. Подбират се според експертните им знания.
По-нататък всеки продължава да си върши своята работа, така както и преди да е станал “член на екип”. Тази група от хора се събира на оперативки. Всеки се отчита пред другите какво е свършил. Понякога изслушването е пасивно, защото всеки си чака реда да се изкаже. Възможно е да има и хора, които не се интересуват кой, как и какво е свършил. Възнагражденията са обичайните – за индивидуално свършената работа.
Това не е точно проектната организация на работа, която ще помогне за успешните иновации на компанията.
Проектният екип е група със статут на организационна единица, т.е. на официален, създаден специално “за целта” екип.
Този екип има:
Временен характер и се разформирова след като е изпълнил поставената цел. Заповедта за създаване екипа не означава нищо, ако не се промени начина, по който се подбира екипа и се управлява;
Точно дефинирана роля в компанията – какво се очаква от него, какво е мястото му сред останалите отдели и т.н.;
Бюджет, според това каква е поставената цел;
Поставен срок за изпълнение на екипната цел;
Власт да самоуправлява редица свои вътрешни процеси;
Участници, които се подбират не само като експерти в своята област, но и като хора, които са компетентни в т.нар. “екипни роли”;
Ръководител – това е човек с добри лидерски и мениджърски качества. Той се грижи за качеството на различни важни процеси в екипа.
Това е само един пример, който илюстрира характерна организация на работа в екип, свързана с творчеството и иновациите. Подобни примери могат да се дадат и за други видове екипи, например за т.нар. “паралелен екип” и “неформален екип”. Виж повече за всички тях в публикацията “5 основни вида екипи”.
Общото за всички тези екипи е, че при тях работата е организирана на по-различен принцип спрямо работата, при която служителите работят по своите индивидуални задачи.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.
Безплатно всеки Петък. Без спам!
В резюме
Ако в твоята компания вече има служители с нюх и способности да творят и иновират, направи промени в начина, по който те биха работили най-пълноценно по индивидуалните си задачи.
Същевременно, създавай или насърчавай основните форми на екипна работа, при които творчеството и иновациите могат да разцъфнат.
Throwing the curtain aside sharply, both youths peered in. "'Stá bajo," she stuck out her cleft chin in the direction of the trail that led out of the pocket down to the flat, far below. Stone did not understand. He believed that he missed Mr. Cairness's meaning. "I don't think you do," said Cairness; "but I'll make it plainer, anyway. I want you to get out of the country, for the country's good, you know, and for your own. And I give you[Pg 259] three days to do it in, because I don't wish to hurry you to an inconvenient extent." The English army was now in full march against them. About eight o'clock in the morning of April 16 a man who had been left asleep in the wood of Kilravock hastened to Culloden House, where Charles and his chief officers were resting, to announce that Cumberland's troops were coming. There was then a hurried running and riding to get the army drawn up to receive them. Cumberland came on with his army, divided into three columns of five battalions each. The artillery and baggage followed the second column along the sea-coast on the right; the cavalry covered the left wing, which stretched towards the hills. The men were all in the highest spirits, and even the regiments of horse, which had hitherto behaved so ill, seemed as though they meant to retrieve their characters to-day. The Highlanders were drawn up about half a mile from the part of the moor where they stood the day before, forming a sad contrast to Cumberland's troops, looking thin, and dreadfully fatigued. In placing them, also, a fatal mistake was made. They were drawn up in two lines, with a body of reserve; but the Clan Macdonald, which had always been accustomed to take their stand on the right since Robert Bruce placed them there in the battle of Bannockburn, were disgusted to find themselves now occupying the left. Instead of the Macdonalds now stood the Athol Brigade. As the battle began, a snow-storm began to blow in the faces of the Highlanders, which greatly confounded them. "I think," continued the General, after having properly vindicated discipline, "that that blow you received on your head may affect your brain at times, and make you unduly irritable. I think I'll have the Surgeon examine you. Put him in an ambulance, Wilson, and take him over to the Surgeon. Then bring him to Headquarters with the report." "Now, Jim Humphreys, what in blazes are you bangin' away at now?" angrily demanded Si, striding up. "At a cotton-tailed rabbit or a sycamore stump?" Whairz mi Gunn?????? "Great Scott!" gasped Si, "you couldn't be walkin' around with the side of your head knocked out. I'm astonished at you." Then he had to define "coward" for Cadnan—and from "coward" he progressed to another new word, "freedom." That was a big word but Cadnan approached it without fear, and without any preconception. Naomi often came over to Odiam, driving in her father's gig. Reuben disliked her visits, for they meant Harry's abandonment of spade and rake for the weightier matters of love. Reuben, moiling more desperately than ever, would sometimes catch a glimpse of her coloured gown through the bushes of some coppice, or skirting a hedge beside Harry's corduroy. He himself spoke to her seldom. He could not help being conscious of her milky sweetness, the soft droop of her figure under its muslins, her voice full of the music of stock-doves. But he disliked her, partly because she was taking Harry from Odiam, partly because he was jealous of Harry. It ought to be he who was to make a wealthy marriage, not his brother. He chafed to think what Naomi's money might do for the farm if only he had control of it. "I'll go and fetch mother." Reuben prowled up and down the streets of booths, grinned scornfully at the efforts in the shooting gallery, watched a very poor fight in the boxing tent, had a drink of beer and a meat pie, and came to the conclusion that the Fair had gone terribly to pieces since his young days. "Good morrow, holy father." "No," replied Boteler; "and she persists that the potion, if rightly administered, would rather have benefited than harmed our Roland." "It is I, Phil Wingfield," replied one of the castle servitors: "my lady was took suddenly ill, and is delivered; and I am going to Winchcombe for a priest to baptize the child." On the fifteenth of July, 1377, about six months after father John was liberated by the sturdy smith, the city of London was arrayed with a costliness, and adorned throughout with a radiance in which it was befitting it should appear on the day when the royal diadem was to be placed on the brow of a young and blooming sovereign. Father John was literally borne along in the current that streamed from the adjacent villages to witness the reception of the young king as he passed over the city-bridge from his palace at Sheen. "The king's order shall be obeyed to the letter, sir," replied Neville, as he looked somewhat contemptuously at Calverley, from whom he did not expect so abrupt an address; and then, gently taking the unresisting hand of Holgrave, placed it in that of the steward. A shout of pain from Calverley declared the cordiality of the gripe with which he was favoured by his enemy, and he withdrew his crushed fingers, amidst the cheers and shouts of the spectators. They had rowed about a mile down the river, when the chancellor, who was gazing with vacant eyes, but an occupied mind, upon the water, had his attentions suddenly fixed. HoME看看黄蝶一级的大片免费
ENTER NUMBET 0017 yaosula.com.cn keni8.net.cn www.xtmgear.com.cn www.mibai5.net.cn www.tushi4.com.cn www.lieju8.com.cn www.xiyue8.com.cn 0852lvshi.org.cn 39vm.com.cn www.lunzi9.net.cn
