Една от тези шест основи е властта, основаваща се на принуда и по-долу ще стане дума именно за това как е добре да се упражнява подобна власт.
✅ Ръководство за успешно управление на хора
Овладей работеща система за ефективно управление на преки подчинени.
Кога се упражнява власт чрез принуда и дисциплинарни мерки
Когато резултатите от работата на даден подчинен не съответстват на установените изисквания или когато той редовно игнорира нормите, стандартите на работа и правилата, които са приети в организацията, на неговия ръководител ще се наложи да въздейства върху поведението му чрез прилагането на дисциплинарни мерки – санкции.
Сред най-честите проблеми, с които се сблъскват ръководителите са:
отсъствия от работа;
закъснения за работа;
злоупотреба с болнични;
отказване да се изпълнят възложени задачи;
неизпълнение на инструкциите за безопасност на труда;
злоупотреба с алкохол и наркотици;
кражби и др.
Санкциите предизвикват страх
Дисциплинарните мерки и санкциите, свързани с тях са действия, които позволяват на мениджърите да осигурят изпълнение на нормите, правилата и стандартите в организацията.
При всички случаи санкциите предизвикват страх:
страх от уронване на престижа, загуба на авторитет, а оттам и загуба на уважение и подкрепа;
страх, че лошият резултат ще повлияе на възнаграждението;
страх от понижаване в длъжност;
страх от загуба на работата и др.
При определени обстоятелства страхът може да се използва много ефективно. Дори намекването за уволнение, лишаването от някои права и привилегии или понижаването в длъжност могат да дадат незабавно желания резултат. Много често принудата е насочена не към материалните интереси, а към самолюбието на подчинения, което води до болезнени реакции на възприемането й като унижение.
Към употребата на власт чрез санкции следва да се прибягва само, когато подчиненият нарушава приетите правила на поведение, т.е. нарушава установената дисциплина.
Прекаленото използване на санкции за всяване на страх може да доведе до скованост, чувство за отмъщение и отчуждаване. Това от своя страна може да доведе до по-ниска производителност на труда, неудовлетвореност от работата и по-голямо текучество на кадри.
Всеки ръководител може да повиши значително ефективността на използваните дисциплинарни мерки при нарушение на норми, стандарти и правила в организацията, ако се възползва от следните препоръки на Стивън Робинс и Мери Коултър, дадени от тях в книгата им “Мениджмънт”.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.
Безплатно всеки Петък. Без спам!
1. Реагирай незабавно на нарушението
Колкото по-бързо се взема дисциплинарната мярка след нарушението, толкова по-голяма е вероятността подчиненият да я свързва със своята постъпка, а не лично с теб като човек, който отговаря за реда и дисциплината в организацията.
2. Направи предупреждение
Преди да пристъпиш към дисциплинарни мерки, е необходимо да направиш предупреждение. Това означава, че подчиненият трябва да познава правилата в организацията и да приема съществуващия в нея стил на поведение, както и показателите за ефективност и качество.
По всяка вероятност наказаният и обкръжаващите го ще възприемат дисциплинарното действие за справедливо, ако те са били предупреждавани, че даданият стил на поведение ще доведе до съответното наказание.
Назови датата, точното време, мястото на попадналите в нарушение лица, както и всички смекчаващи обстоятелства, които са оказали влияние на проблемното поведение.
Обясни точно защо даденото поведение е недопустимо и как то се отразява на показателите на работа на нарушителя и на неговите колеги от отдела.
4. Дай възможност на подчинения да обясни своята постъпка
Независимо от фактите, които си изяснил, дай възможност на подчинения да обясни своята постъпка и по какъв начин той възприема очакванията на организацията, нейните правила и норми.
5. При обсъждане на нарушението се фокусирай върху поведението, а не върху личността
Обърни внимание на това дисциплинарното наказание да бъде насочено върху това какво е направил (или не е направил) подчиненият, а не върху него като личност.
6. Бъди последователен
За да бъде дисципилинарната мярка възприета като справедлива е необходимо ръководителят да бъде последователен. Това не означава, че следва да се обръщаш към всички абсолютно еднакво, а да правиш така, че да има съответствие между думите и делата ти, както и да си принципен.
7. Подбирай дисциплинарните мерки така, че да съответстват на конкретното нарушение
Може да започнеш с устно предупреждение, но ако нарушението се повтаря да преминеш към официално писмено предупреждение и ако служителят не коригира поведението си, да се стигне до освобождаването му от длъжност.
8. Съгласувай коригиращи мерки
Използването на дисциплинарни мерки трябва да вкючва конкретни препоръки за подобряване на ситуацията.
Позволи на служителя да изложи свое предложение и обсъди с него какво ще предприеме той, за да не се повтаря същият проблем и в бъдеще.
Доц. д-р инж.-ик. Симеон Христов е съосновател на Нова Визия и автор на статии по управление, лидерство и мотивация. Автор е на десетки учебници и книги. Има над 150 научни публикации, сред които монографии, студии, научни статии, научни доклади от национални и международни конференции. Разгледай обучения, онлайн курсове и е-книги от създателите на Нова Визия.
Throwing the curtain aside sharply, both youths peered in. "'Stá bajo," she stuck out her cleft chin in the direction of the trail that led out of the pocket down to the flat, far below. Stone did not understand. He believed that he missed Mr. Cairness's meaning. "I don't think you do," said Cairness; "but I'll make it plainer, anyway. I want you to get out of the country, for the country's good, you know, and for your own. And I give you[Pg 259] three days to do it in, because I don't wish to hurry you to an inconvenient extent." The English army was now in full march against them. About eight o'clock in the morning of April 16 a man who had been left asleep in the wood of Kilravock hastened to Culloden House, where Charles and his chief officers were resting, to announce that Cumberland's troops were coming. There was then a hurried running and riding to get the army drawn up to receive them. Cumberland came on with his army, divided into three columns of five battalions each. The artillery and baggage followed the second column along the sea-coast on the right; the cavalry covered the left wing, which stretched towards the hills. The men were all in the highest spirits, and even the regiments of horse, which had hitherto behaved so ill, seemed as though they meant to retrieve their characters to-day. The Highlanders were drawn up about half a mile from the part of the moor where they stood the day before, forming a sad contrast to Cumberland's troops, looking thin, and dreadfully fatigued. In placing them, also, a fatal mistake was made. They were drawn up in two lines, with a body of reserve; but the Clan Macdonald, which had always been accustomed to take their stand on the right since Robert Bruce placed them there in the battle of Bannockburn, were disgusted to find themselves now occupying the left. Instead of the Macdonalds now stood the Athol Brigade. As the battle began, a snow-storm began to blow in the faces of the Highlanders, which greatly confounded them. "I think," continued the General, after having properly vindicated discipline, "that that blow you received on your head may affect your brain at times, and make you unduly irritable. I think I'll have the Surgeon examine you. Put him in an ambulance, Wilson, and take him over to the Surgeon. Then bring him to Headquarters with the report." "Now, Jim Humphreys, what in blazes are you bangin' away at now?" angrily demanded Si, striding up. "At a cotton-tailed rabbit or a sycamore stump?" Whairz mi Gunn?????? "Great Scott!" gasped Si, "you couldn't be walkin' around with the side of your head knocked out. I'm astonished at you." Then he had to define "coward" for Cadnan—and from "coward" he progressed to another new word, "freedom." That was a big word but Cadnan approached it without fear, and without any preconception. Naomi often came over to Odiam, driving in her father's gig. Reuben disliked her visits, for they meant Harry's abandonment of spade and rake for the weightier matters of love. Reuben, moiling more desperately than ever, would sometimes catch a glimpse of her coloured gown through the bushes of some coppice, or skirting a hedge beside Harry's corduroy. He himself spoke to her seldom. He could not help being conscious of her milky sweetness, the soft droop of her figure under its muslins, her voice full of the music of stock-doves. But he disliked her, partly because she was taking Harry from Odiam, partly because he was jealous of Harry. It ought to be he who was to make a wealthy marriage, not his brother. He chafed to think what Naomi's money might do for the farm if only he had control of it. "I'll go and fetch mother." Reuben prowled up and down the streets of booths, grinned scornfully at the efforts in the shooting gallery, watched a very poor fight in the boxing tent, had a drink of beer and a meat pie, and came to the conclusion that the Fair had gone terribly to pieces since his young days. "Good morrow, holy father." "No," replied Boteler; "and she persists that the potion, if rightly administered, would rather have benefited than harmed our Roland." "It is I, Phil Wingfield," replied one of the castle servitors: "my lady was took suddenly ill, and is delivered; and I am going to Winchcombe for a priest to baptize the child." On the fifteenth of July, 1377, about six months after father John was liberated by the sturdy smith, the city of London was arrayed with a costliness, and adorned throughout with a radiance in which it was befitting it should appear on the day when the royal diadem was to be placed on the brow of a young and blooming sovereign. Father John was literally borne along in the current that streamed from the adjacent villages to witness the reception of the young king as he passed over the city-bridge from his palace at Sheen. "The king's order shall be obeyed to the letter, sir," replied Neville, as he looked somewhat contemptuously at Calverley, from whom he did not expect so abrupt an address; and then, gently taking the unresisting hand of Holgrave, placed it in that of the steward. A shout of pain from Calverley declared the cordiality of the gripe with which he was favoured by his enemy, and he withdrew his crushed fingers, amidst the cheers and shouts of the spectators. They had rowed about a mile down the river, when the chancellor, who was gazing with vacant eyes, but an occupied mind, upon the water, had his attentions suddenly fixed. HoME看看黄蝶一级的大片免费
ENTER NUMBET 0017 piworker.com.cn gemi8.com.cn www.woze7.com.cn qpq.net.cn buyan0.net.cn bjetax.com.cn www.fanwo0.net.cn www.jimin2.com.cn www.jiemi5.net.cn 73j77.net.cn
