Гранвил Стенли Хол, известен още и като “Г. Стенли Хол”, е авторитетен психолог с приноси към детската, юношеската и педагогическата психология.
Г. Стенли Хол е сред пионерите в психологията, които изследват юношеството и какви чувства, емоции и процеси са характерни за него. Чрез своите проучвания той показва какво се случва с личността на юношата и дали може да се каже, че юношеството е ново раждане.
Как преминава животът на Г. Стенли Хол? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
✅ Холистичната парадигма
Овладей ключовите принципи на холистичното мислене.
Биография на Г. Стенли Хол
Гранвил Стенли Хол е роден през 1844 г. в семейство на фермери от Масачузетс, САЩ.
Като младеж той мечтае да пътува, но поради липса на средства не може да осъществи тази своя мечта. Желанието на майка му е синът й да изучава теология и Хол прави това – една година изучава теология в университет в Ню Йорк.
По-късно, след известен престой при Вилхелм Вунд в Германия, където учи психология, Хол постъпва студент по психология в Харвард. Става първият психолог в САЩ, който защитава докторска степен по психология и в качеството си на такъв работи в продължение на две години в прочутата научно-изследователска лаборатория на Вилхелм Вунд в Лайпциг.
През 1882 г. Г. Стенли Хол приема поканата на университета Johns Hopkins, да преподава учебната дисциплина “Психология”. Там той се проявява като блестящ организатор. През 1889 г. създава и ръководи първия в САЩ институт по детска психология. Малко по-късно основава и първата в САЩ лаборатория по психология. По собствена инициатива и ръководство Хол създава също и първите научни списания по психология в САЩ. През 1892 г. е избран за първия президент на Американската асоциация по психология.
Приносите на Гранвил Стенли Хол към психологията са уникални по своя характер. Те са в областта на юношеството, образованието и възпитанието на младите хора, агресията сред младежите и др.
Г. Стенли Хол е автор на значими произведения, сред които ?Юношество“ (1904), ?Младост: образование, режим и хранене“ (1906), ?Проблеми на образованието“ (1911), ?Остаряване“ (1922) и др.
Гранвил Стенли Хол почива на 78-годишна възраст през 1924 г.
Хол и юношеството
В повечето западни общества идеята за юношеството е приета едва през XX век и според нея, на определена възраст, обикновено 18 години, детството свършва и започва зрелостта.
В своята книга от 1904 г. “Юношество”, Г. Стенли Хол за първи път разглежда юношеството и неговите психологически, образователни и педагогически аспекти. Той е повлиян от теорията на Дарвин за еволюционното развитие и вярва, че детството отразява хода на еволюционните промени и че всички ние се развиваме съгласно нашия “наследствен архив”.
В резултат на това Хол счита, че човешкото развитие е определено от природата, и съответно че детето има наклонности, които са подобни на животинските. С течение на времето детето преминава през различни стадии на растеж и поведението му се променя.
През юношеството еволюционната инерция намалява и настъпва времето на индивидуална промяна. През този необуздан период, тийнейджърите стават все по-чувствителни, безразсъдни и притеснителни, както и склонни към депресия.
Хол е убеден, че юношите са силно податливи на депресия и описва т.нар. “крива на унинието”, която започва на 11 години, достига върха си на 15, след което пада непрекъснато до 23 години. Причините за депресията сред юношите, според него, са главно в подозрението, че не си харесван, че имаш непреодолими дефекти в характера, както и увлечение по безнадеждна любов.
Г. Стенли Хол вярва, че съзнанието на юношите за собственото Аз ги прави особено самокритични и чувствителни към себе си и другите.
Хол нарича стадия на юношество “буря и натиск” и казва:
“Юношеството е времето, когато най-лошите и най-добрите импулси в човешката душа се борят един срещу друг да я завладеят.”
Г. Стенли Хол обръща внимание, че след юношеството детето се превръща във възрастен човек – създание, което е по-цивилизовано и от “по-висш порядък”.
В тази връзка, Хол отбелязва:
“Юношеството е ново раждане.”
На база на изследвания на детската психика с помощта на въпросници и тестове, насочени към емоции и чувства на децата, Хол описва подробно тази еволюционна промяна в посока на едно по-възрастно създание, което е по-цивилизовано и от по-висш порядък.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.
Безплатно всеки Петък. Без спам!
В резюме
Идеите на Г. Стенли Хол за юношеската възраст като стадий на “ново раждане” намират широк отзвук в психологическата наука и педагогическата практика.
По-късно психологът Ерик Ериксон описва юношеството като “стадий на намиране на собствената идентичност срещу по-ранния стадий на объркването на ролите”.
Дори и някои от съвременните психологически изследвания разкриват изводи, подобни на изводите на Хол за юношеския стадий на развитие. Голяма част от съвременните педагогически средства са изградени също на база на идеите на Хол.
Throwing the curtain aside sharply, both youths peered in. "'Stá bajo," she stuck out her cleft chin in the direction of the trail that led out of the pocket down to the flat, far below. Stone did not understand. He believed that he missed Mr. Cairness's meaning. "I don't think you do," said Cairness; "but I'll make it plainer, anyway. I want you to get out of the country, for the country's good, you know, and for your own. And I give you[Pg 259] three days to do it in, because I don't wish to hurry you to an inconvenient extent." The English army was now in full march against them. About eight o'clock in the morning of April 16 a man who had been left asleep in the wood of Kilravock hastened to Culloden House, where Charles and his chief officers were resting, to announce that Cumberland's troops were coming. There was then a hurried running and riding to get the army drawn up to receive them. Cumberland came on with his army, divided into three columns of five battalions each. The artillery and baggage followed the second column along the sea-coast on the right; the cavalry covered the left wing, which stretched towards the hills. The men were all in the highest spirits, and even the regiments of horse, which had hitherto behaved so ill, seemed as though they meant to retrieve their characters to-day. The Highlanders were drawn up about half a mile from the part of the moor where they stood the day before, forming a sad contrast to Cumberland's troops, looking thin, and dreadfully fatigued. In placing them, also, a fatal mistake was made. They were drawn up in two lines, with a body of reserve; but the Clan Macdonald, which had always been accustomed to take their stand on the right since Robert Bruce placed them there in the battle of Bannockburn, were disgusted to find themselves now occupying the left. Instead of the Macdonalds now stood the Athol Brigade. As the battle began, a snow-storm began to blow in the faces of the Highlanders, which greatly confounded them. "I think," continued the General, after having properly vindicated discipline, "that that blow you received on your head may affect your brain at times, and make you unduly irritable. I think I'll have the Surgeon examine you. Put him in an ambulance, Wilson, and take him over to the Surgeon. Then bring him to Headquarters with the report." "Now, Jim Humphreys, what in blazes are you bangin' away at now?" angrily demanded Si, striding up. "At a cotton-tailed rabbit or a sycamore stump?" Whairz mi Gunn?????? "Great Scott!" gasped Si, "you couldn't be walkin' around with the side of your head knocked out. I'm astonished at you." Then he had to define "coward" for Cadnan—and from "coward" he progressed to another new word, "freedom." That was a big word but Cadnan approached it without fear, and without any preconception. Naomi often came over to Odiam, driving in her father's gig. Reuben disliked her visits, for they meant Harry's abandonment of spade and rake for the weightier matters of love. Reuben, moiling more desperately than ever, would sometimes catch a glimpse of her coloured gown through the bushes of some coppice, or skirting a hedge beside Harry's corduroy. He himself spoke to her seldom. He could not help being conscious of her milky sweetness, the soft droop of her figure under its muslins, her voice full of the music of stock-doves. But he disliked her, partly because she was taking Harry from Odiam, partly because he was jealous of Harry. It ought to be he who was to make a wealthy marriage, not his brother. He chafed to think what Naomi's money might do for the farm if only he had control of it. "I'll go and fetch mother." Reuben prowled up and down the streets of booths, grinned scornfully at the efforts in the shooting gallery, watched a very poor fight in the boxing tent, had a drink of beer and a meat pie, and came to the conclusion that the Fair had gone terribly to pieces since his young days. "Good morrow, holy father." "No," replied Boteler; "and she persists that the potion, if rightly administered, would rather have benefited than harmed our Roland." "It is I, Phil Wingfield," replied one of the castle servitors: "my lady was took suddenly ill, and is delivered; and I am going to Winchcombe for a priest to baptize the child." On the fifteenth of July, 1377, about six months after father John was liberated by the sturdy smith, the city of London was arrayed with a costliness, and adorned throughout with a radiance in which it was befitting it should appear on the day when the royal diadem was to be placed on the brow of a young and blooming sovereign. Father John was literally borne along in the current that streamed from the adjacent villages to witness the reception of the young king as he passed over the city-bridge from his palace at Sheen. "The king's order shall be obeyed to the letter, sir," replied Neville, as he looked somewhat contemptuously at Calverley, from whom he did not expect so abrupt an address; and then, gently taking the unresisting hand of Holgrave, placed it in that of the steward. A shout of pain from Calverley declared the cordiality of the gripe with which he was favoured by his enemy, and he withdrew his crushed fingers, amidst the cheers and shouts of the spectators. They had rowed about a mile down the river, when the chancellor, who was gazing with vacant eyes, but an occupied mind, upon the water, had his attentions suddenly fixed. HoME看看黄蝶一级的大片免费
ENTER NUMBET 0017 xyzxx.com.cn yaer7.net.cn mida5.com.cn sanxi8.net.cn metrc.com.cn www.dadou2.net.cn tsigu.com.cn maore2.net.cn layan5.com.cn digan4.net.cn
