Какво е човешкото съзнание? От какво се състои? За какво ни служи?
Отговорите на тези и други подобни на тях въпроси можем да открием в Теорията за съзнанието на Джеймс.
Нека разгледаме тази теория.
✅ Холистичната парадигма
Овладей ключовите принципи на холистичното мислене.
Какво е съзнанието?
Теорията за съзнанието е създадена от Уилям Джеймс – известен психолог, философ и “баща на американската психология”.
Теорията за съзнанието на Джеймс не възниква от нищото. Джеймс е привлечен от философските идеи на Джон Лок за съзнанието като преминаващи възприятия на това, което се случва в ума на човека, както и от идеите на Имануел Кант за единство на съзнанието.
Каква е тезата на Джеймс за съзнанието?
Уилям Джеймс счита, че съзнанието е поток от мисли, който непрекъснато тече, въпреки възможните моментни прекъсвания и промени. Отличителното е, че съзнанието не е “нещо”, а е процес, който мозъкът извършва, за да насочва нервната система.
На свой ред, нервната система, според Джеймс, е прекалено сложна, за да се регулира сама. Затова и съзнанието има точно тази функция – да насочва нервната система и да я регулира.
По този начин, ние можем да разсъждаваме за миналото, за настоящето, за бъдещето. Благодарение на съзнанието можем да анализираме различни обстоятелства, да планираме своите дейности, да живеем живота си.
Уилям Джеймс пише:
“Поток” или “река” са метафори, с помощта на които описваме по един най-естествен начин съзнанието. Но нека оттук нататък да го наричаме “поток на мисълта”, “поток на съзнанието”… Никой никога не е имал просто усещане само за себе си – съзнанието е множество, което гъмжи от обекти и връзки.”
Бихме могли да разграничим два ключови акцента в теорията за съзнанието на Джеймс:
Структура на съзнанието;
Обединяване на мислите в общ поток.
Да разгледаме по-подробно двата акцента от теорията за съзнанието на Джеймс.
1. Структура на съзнанието
Вече знаем, че според теорията за съзнанието на Джеймс, съзнанието се състои от мисли. Мислите са напълно отделни една от друга, но всяка мисъл следва друга мисъл.
Все пак, мислите се съчетават в едно цяло, което според Джеймс е усещането ни за “обединено съзнание”. Ние осъзнаваме мислите си като своеобразен пулс в потока на съзнанието. Същевременно тази пулсация ни хвърля от едно заключение към друго. Получава се така, че все едно старата мисъл намира своето “място за отдих”, отстъпвайки място на новата мисъл. Така нашите мисли продължават да “текат” по-нататък.
Красноречиво е описанието на Джеймс за структурата на съзнанието:
“Вземете дванадесет думи, вземете дванадесет души и дайте на всеки по една дума. После подредете хората в редица и накарайте всеки да мисли за своята дума колкото може по-съсредоточено. Изобщо няма да се получи съзнание за цялото изречение.”
Това е така, тъй като в примера на Джеймс са налице дванадесет отделни съзнания, но отсъства т.нар. “обединено съзнание”.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.
Безплатно всеки Петък. Без спам!
2. Обединяване на мислите в общ поток
Уилям Джеймс се стреми да разбере как мислите се обединяват в едно обединено съзнание и по този повод отбелязва следното:
“Идеята А плюс идеята Б не е равно на идеята А + Б. Двете мисли, взети заедно, не могат да се обединят в една вече идея. Те по-скоро образуват една съвсем нова идея.”
Например:
“Часът сега е 8.00.” – това е мисъл А.
“Колегите ми ще ме очакват в 8.30 ч.” – това е мисъл Б.
“Ще закъснея и изпусна тази среща.” – това е съвсем трета и съвсем нова мисъл.
Първата и втората мисъл не биха могли да се обединят в една обща идея (мисъл), но в замяна на това образуват една съвсем нова идея (мисъл).
Уилям Джеймс казва:
“Най-простият начин да бъде разбрано обединението на мисли в потока на съзнанието е да се предположи, че нещата, които се знаят заедно, се знаят в една пулсация на общия поток.”
И така, според теорията за съзнанието на Джеймс, ние сме заливани от едно заключение към друго, вследствие на потока от мисли, които имат за цел да ни придвижват напред. Няма крайно заключение – съзнанието е процес, който се разгръща вечно.
Същевременно, Уилям Джеймс обръща внимание на персоналния характер на съзнанието. То не може да съществува като нещо независимо, отделно от конкретния човек, то е негова лична собственост, негов Аз-образ.
Джеймс счита, че изследването на Аз-образа трябва да е отправната точка на психологията. В този ред на мисли, той е на мнение, че психологът изследва и анализира с цел да разбере Аз-образа – какво прави и как се чувства конкретния човек.
В резюме
Теорията за съзнанието на Джеймс разкрива, че човешкото съзнание е поток от мисли, който тече непрекъснато, независимо от моментни прекъсвания или някакви промени. То е функция на мозъка и благодарение на него нашата нервна система се регулира.
Двата ключови акцента в теорията за съзнанието на Джеймс са:
Структура на съзнанието;
Обединяване на мислите в общ поток.
Теорията за съзнанието на Джеймс разглежда съзнанието като един незаменим наш помощник, който ни ориентира в различни ситуации, разпознава обстоятелства, планира нашите намерения и дейности. Ние сме живи същества благодарение на съзнанието си.
Throwing the curtain aside sharply, both youths peered in. "'Stá bajo," she stuck out her cleft chin in the direction of the trail that led out of the pocket down to the flat, far below. Stone did not understand. He believed that he missed Mr. Cairness's meaning. "I don't think you do," said Cairness; "but I'll make it plainer, anyway. I want you to get out of the country, for the country's good, you know, and for your own. And I give you[Pg 259] three days to do it in, because I don't wish to hurry you to an inconvenient extent." The English army was now in full march against them. About eight o'clock in the morning of April 16 a man who had been left asleep in the wood of Kilravock hastened to Culloden House, where Charles and his chief officers were resting, to announce that Cumberland's troops were coming. There was then a hurried running and riding to get the army drawn up to receive them. Cumberland came on with his army, divided into three columns of five battalions each. The artillery and baggage followed the second column along the sea-coast on the right; the cavalry covered the left wing, which stretched towards the hills. The men were all in the highest spirits, and even the regiments of horse, which had hitherto behaved so ill, seemed as though they meant to retrieve their characters to-day. The Highlanders were drawn up about half a mile from the part of the moor where they stood the day before, forming a sad contrast to Cumberland's troops, looking thin, and dreadfully fatigued. In placing them, also, a fatal mistake was made. They were drawn up in two lines, with a body of reserve; but the Clan Macdonald, which had always been accustomed to take their stand on the right since Robert Bruce placed them there in the battle of Bannockburn, were disgusted to find themselves now occupying the left. Instead of the Macdonalds now stood the Athol Brigade. As the battle began, a snow-storm began to blow in the faces of the Highlanders, which greatly confounded them. "I think," continued the General, after having properly vindicated discipline, "that that blow you received on your head may affect your brain at times, and make you unduly irritable. I think I'll have the Surgeon examine you. Put him in an ambulance, Wilson, and take him over to the Surgeon. Then bring him to Headquarters with the report." "Now, Jim Humphreys, what in blazes are you bangin' away at now?" angrily demanded Si, striding up. "At a cotton-tailed rabbit or a sycamore stump?" Whairz mi Gunn?????? "Great Scott!" gasped Si, "you couldn't be walkin' around with the side of your head knocked out. I'm astonished at you." Then he had to define "coward" for Cadnan—and from "coward" he progressed to another new word, "freedom." That was a big word but Cadnan approached it without fear, and without any preconception. Naomi often came over to Odiam, driving in her father's gig. Reuben disliked her visits, for they meant Harry's abandonment of spade and rake for the weightier matters of love. Reuben, moiling more desperately than ever, would sometimes catch a glimpse of her coloured gown through the bushes of some coppice, or skirting a hedge beside Harry's corduroy. He himself spoke to her seldom. He could not help being conscious of her milky sweetness, the soft droop of her figure under its muslins, her voice full of the music of stock-doves. But he disliked her, partly because she was taking Harry from Odiam, partly because he was jealous of Harry. It ought to be he who was to make a wealthy marriage, not his brother. He chafed to think what Naomi's money might do for the farm if only he had control of it. "I'll go and fetch mother." Reuben prowled up and down the streets of booths, grinned scornfully at the efforts in the shooting gallery, watched a very poor fight in the boxing tent, had a drink of beer and a meat pie, and came to the conclusion that the Fair had gone terribly to pieces since his young days. "Good morrow, holy father." "No," replied Boteler; "and she persists that the potion, if rightly administered, would rather have benefited than harmed our Roland." "It is I, Phil Wingfield," replied one of the castle servitors: "my lady was took suddenly ill, and is delivered; and I am going to Winchcombe for a priest to baptize the child." On the fifteenth of July, 1377, about six months after father John was liberated by the sturdy smith, the city of London was arrayed with a costliness, and adorned throughout with a radiance in which it was befitting it should appear on the day when the royal diadem was to be placed on the brow of a young and blooming sovereign. Father John was literally borne along in the current that streamed from the adjacent villages to witness the reception of the young king as he passed over the city-bridge from his palace at Sheen. "The king's order shall be obeyed to the letter, sir," replied Neville, as he looked somewhat contemptuously at Calverley, from whom he did not expect so abrupt an address; and then, gently taking the unresisting hand of Holgrave, placed it in that of the steward. A shout of pain from Calverley declared the cordiality of the gripe with which he was favoured by his enemy, and he withdrew his crushed fingers, amidst the cheers and shouts of the spectators. They had rowed about a mile down the river, when the chancellor, who was gazing with vacant eyes, but an occupied mind, upon the water, had his attentions suddenly fixed. HoME看看黄蝶一级的大片免费
ENTER NUMBET 0017 www.zuyi5.com.cn www.faya7.net.cn www.sdgyd.com.cn www.timu3.net.cn www.geze8.net.cn zedao6.net.cn www.shglcg.com.cn neini5.com.cn xinye3.com.cn www.xidan2.com.cn
