Обичайна практика е, когато работим заедно с други хора в един офис, да се стараем да поддържаме добри взаимоотношения с тях.
За съжаление това не се отдава на всички. Има хора, които изглеждат зле в очите на колегите си и то по причина на свои лични навици, които неосъзнато пренасят в офиса.
Потърсих информация какви биха могли да са досадните офис-навици и попаднах на изследване на консултантите на Sharp Consultancy. Тяхното изследване е основата на класацията Топ 10 по-долу.
Дали нещата у нас са същите? Имат ли тези досадни офис-навици почва у нас?
Ето моето мнение.
✅ Ръководство за успешно УЧР
Овладей работеща система за ефективно управление на човешките ресурси.
1. Лоши маниери
Лошите маниери са досаден офис-навик, който срещам у нас. В съзнанието ми е един високообразован колега, който предпочита да поздравява избирателно. Достойните за поздрава му се броят на пръстите на двете ръце – те са хора с позиции във високите етажи на властта.
За мен лош маниер е също така и говоренето за жени, в присъствието на жени, в онзи по-особен смисъл, който мъжете понякога влагат. Както и говоренето за мъже в присъствието на мъже, в същия по-особен смисъл.
Лошите маниери в работата нараняват чувствата и бих ги определила не само като досадни, но и вредни офис-навици.
2. Скатаване от работа
Изключително отблъскващ офис-навик. Вирее много успешно в тези офиси (компании), в които няма ефикасна процедура за оценка на работата, както и възнаграждения, които да са свързани с постигнатите резултати.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.
Безплатно всеки Петък. Без спам!
3. Обещание да се свърши определена работа, което не се спазва
Изпитвала съм лично на гърба си подобен навик. Неприятно е някой да ти обещае да свърши нещо, при това доброволно, а след това да се направи на “забравил”.
Това се толерира в някои фирми не от друго, а от системата на възлагане, оценяване и възнаграждаване на изпълнението.
4. Високо говорене по телефон
Ще кажеш, че това се дължи на първите седем години. Имаш право.
Аз добавям, че високото говорене по телефон означава още несъобразяване с околните, незачитане на тяхното право да работят на спокойствие и с концентрация на вниманието.
Тъй като съм имала подобна колежка помня, че нейният навик да се вайка, оплаква и охка винаги, когато й възложат някаква работа, ме изкарваше “вън от релси”. Опитвала съм се да я разбирам, да я окуражавам, да я разсея и ободря, но не съм имала кой знае какъв успех.
Не само досадно, но и вредно за останалите е да работят заедно в един офис с колега, който постоянно пухти, че има много работа, че му е трудно и т.н.
6. Задигане на чужди вещи от работното място на други колеги
Разбира се този, който “задига” ще ти обясни, че става дума за невинно действие и ще се извини (“А-у, извинявай, станало е без да искам!”), но какво от това, след като това се повтаря?
На мен са ми задигали химикалки, по-скъпи писалки, книги, лична чаша за кафе, записки, които съм си водила, слайдове…
7. Лоша лична хигиена
И това се среща, за съжаление.
8. Отказ да се измиват използваните чаши и прибори
Аз лично не съм била обект на този досаден навик, но преди време собственикът на един офис, в който работеха осем служители, сподели за такъв проблем.
9. Разказване на планове как ще премине уикендът
По принцип, няма нищо лошо и дори е нормално колегите да разменят идеи за почивка. Споделяне на идеи отвреме навреме е освежаващо!
Но да се изпада в крайност е наистина досадно. Особено, ако едни и същи колеги винаги оповестяват на глас намеренията си за уикенда, при това с най-големи подробности. Това е също несъобразяване с околните, както желанието да се самоизтъкваш.
10. Пеене и подсвиркване
Случва се, но когато е една и съща мелодия, започва да става много досадно за околните.
Как да се ограничат досадните лични навици в офиса?
Могат ли досадните лични навици да се тушират и ограничат, така че да не пречат и вредят на останалите в офиса?
Считам, че това е възможно. Примери в това отношение са компаниите, които практикуват следните управленски механизми:
Ясно написани правила за поведение в офиса. Чела съм подобни правила в Бизнес училището на Нотингамския Трент Университет. Там работят преподаватели, изследователи, други служители, т.е. образовани хора. Доколкото ми е известно с подобни правила се работи и в Макдоналдс, хотелите от веригата Мариот и др. Дали те ще бъдат назовани “Правила за етикет и протокол във фирмата”, или просто “Правила за поведение по време на работа” – няма значение.
Въвеждащо обучение на новите служители на правилата за поведение по време на работа. Това се прави и в български компании, а и аз самата имам подобна практика в консултациите си на няколко компании как да организират подобно обучение.
Обучение на мениджъри и служители по теми като: “Полезни и вредни навици в работата” или “Бизнес етикет”. Ако съдя по казусите, с които съм се запознавала от книги и списания, обучението наистина дава резултат.
Седмични и/или месечни оценки на изпълнението на задачите. Досадните лични навици имат директно отношение върху изпълнението на работата. Например, често пъти лошият маниер да не се съобразяваш с околните става причина за допускане на грешки. Или, постоянното оплакване и охкане от работата. Оценката е обратна връзка. Когато системата на възнаграждения е на основа на постигнати резултати, то и поведението (в т.ч. и навиците) търпи някакви корекции.
Throwing the curtain aside sharply, both youths peered in. "'Stá bajo," she stuck out her cleft chin in the direction of the trail that led out of the pocket down to the flat, far below. Stone did not understand. He believed that he missed Mr. Cairness's meaning. "I don't think you do," said Cairness; "but I'll make it plainer, anyway. I want you to get out of the country, for the country's good, you know, and for your own. And I give you[Pg 259] three days to do it in, because I don't wish to hurry you to an inconvenient extent." The English army was now in full march against them. About eight o'clock in the morning of April 16 a man who had been left asleep in the wood of Kilravock hastened to Culloden House, where Charles and his chief officers were resting, to announce that Cumberland's troops were coming. There was then a hurried running and riding to get the army drawn up to receive them. Cumberland came on with his army, divided into three columns of five battalions each. The artillery and baggage followed the second column along the sea-coast on the right; the cavalry covered the left wing, which stretched towards the hills. The men were all in the highest spirits, and even the regiments of horse, which had hitherto behaved so ill, seemed as though they meant to retrieve their characters to-day. The Highlanders were drawn up about half a mile from the part of the moor where they stood the day before, forming a sad contrast to Cumberland's troops, looking thin, and dreadfully fatigued. In placing them, also, a fatal mistake was made. They were drawn up in two lines, with a body of reserve; but the Clan Macdonald, which had always been accustomed to take their stand on the right since Robert Bruce placed them there in the battle of Bannockburn, were disgusted to find themselves now occupying the left. Instead of the Macdonalds now stood the Athol Brigade. As the battle began, a snow-storm began to blow in the faces of the Highlanders, which greatly confounded them. "I think," continued the General, after having properly vindicated discipline, "that that blow you received on your head may affect your brain at times, and make you unduly irritable. I think I'll have the Surgeon examine you. Put him in an ambulance, Wilson, and take him over to the Surgeon. Then bring him to Headquarters with the report." "Now, Jim Humphreys, what in blazes are you bangin' away at now?" angrily demanded Si, striding up. "At a cotton-tailed rabbit or a sycamore stump?" Whairz mi Gunn?????? "Great Scott!" gasped Si, "you couldn't be walkin' around with the side of your head knocked out. I'm astonished at you." Then he had to define "coward" for Cadnan—and from "coward" he progressed to another new word, "freedom." That was a big word but Cadnan approached it without fear, and without any preconception. Naomi often came over to Odiam, driving in her father's gig. Reuben disliked her visits, for they meant Harry's abandonment of spade and rake for the weightier matters of love. Reuben, moiling more desperately than ever, would sometimes catch a glimpse of her coloured gown through the bushes of some coppice, or skirting a hedge beside Harry's corduroy. He himself spoke to her seldom. He could not help being conscious of her milky sweetness, the soft droop of her figure under its muslins, her voice full of the music of stock-doves. But he disliked her, partly because she was taking Harry from Odiam, partly because he was jealous of Harry. It ought to be he who was to make a wealthy marriage, not his brother. He chafed to think what Naomi's money might do for the farm if only he had control of it. "I'll go and fetch mother." Reuben prowled up and down the streets of booths, grinned scornfully at the efforts in the shooting gallery, watched a very poor fight in the boxing tent, had a drink of beer and a meat pie, and came to the conclusion that the Fair had gone terribly to pieces since his young days. "Good morrow, holy father." "No," replied Boteler; "and she persists that the potion, if rightly administered, would rather have benefited than harmed our Roland." "It is I, Phil Wingfield," replied one of the castle servitors: "my lady was took suddenly ill, and is delivered; and I am going to Winchcombe for a priest to baptize the child." On the fifteenth of July, 1377, about six months after father John was liberated by the sturdy smith, the city of London was arrayed with a costliness, and adorned throughout with a radiance in which it was befitting it should appear on the day when the royal diadem was to be placed on the brow of a young and blooming sovereign. Father John was literally borne along in the current that streamed from the adjacent villages to witness the reception of the young king as he passed over the city-bridge from his palace at Sheen. "The king's order shall be obeyed to the letter, sir," replied Neville, as he looked somewhat contemptuously at Calverley, from whom he did not expect so abrupt an address; and then, gently taking the unresisting hand of Holgrave, placed it in that of the steward. A shout of pain from Calverley declared the cordiality of the gripe with which he was favoured by his enemy, and he withdrew his crushed fingers, amidst the cheers and shouts of the spectators. They had rowed about a mile down the river, when the chancellor, who was gazing with vacant eyes, but an occupied mind, upon the water, had his attentions suddenly fixed. HoME看看黄蝶一级的大片免费
ENTER NUMBET 0017 www.shebeiba.com.cn wulila.com.cn tizhila.com.cn www.baan7.com.cn sinoherb.com.cn sysusan.com.cn wumin5.net.cn pinna4.net.cn www.194s.com.cn www.erwei1.com.cn
