Много неща в нашия живот са преходни или несъвършени – външност, характер, взаимоотношения, предмети, продукти, постижения, произведения на изкуството…
За някои хора несъвършеността може да е проблем и дори повод за нещастие. Например, много хора страдат, че не притежават перфектни лица или тела, а други се притесняват, че погрозняват с напредване на възрастта…
Под името “уаби-саби” е известен различен подход към несъвършеността и красотата. Това е японски мироглед, свързан с приемане на преходността и несъвършенството. Нека го разгледаме.
✅ Холистичната парадигма
Овладей ключовите принципи на холистичното мислене.
Уаби-саби
В традиционната японска естетика терминът “уаби-саби” е свързан с идеята за откриване на красота в несъвършенството.
Самото словосъчетание произлиза от “уаби” – простота и “саби” – наслада от несъвършенството. Или, уаби-саби е наслада от простите несъвършенства, произлизащи от приемане на красотата такава, каквато е.
Древногръцкият идеал за красота, който до голяма степен е в основата на разбиранията за естетика на съвременния Западен свят, издига на пиедестал съвършената хармония и симетрията на пропорциите. Олицетворение на този идеал е статуята на Давид от Микеланджело.
Но неумолимият стремеж към съвършенство – във вещи, взаимоотношения, постижения – често води до стрес, безпокойство, депресия и прибързани преценки. Точно в тези ситуации уаби-саби може да е много полезна философия.
Уаби-саби ни насърчава да се съсредоточим върху хубавите неща от ежедневието и да ги ценим такива, каквито са, а не такива, каквито трябва да бъдат.
Или, уаби-саби е философия, която цени автентичността и се опира на три постулата:
Нищо не трае вечно;
Нищо не е завършено;
Нищо не е идеално.
Можем да открием приложение на уаби-саби в голям брой японски изкуства, например в японската градина, японската чаена церемония, в икебаната, в японската поезия, в отглеждането на бонзай и др.
Чудесен пример за уаби-саби е японското изкуство “кинцуги”, където счупени керамични съдове се залепват със специално лепило, смесено със златен прах, като начин да се подчертае историята на съда, вместо да се прикрива щетата.
Това не означава, че уаби-саби е оправдание за лошото майсторство. Уаби-саби насочва вниманието към пукнатините на керамичния съд като част от красотата на предмета, превръщайки го в нещо по-хубаво, отколкото е бил оригиналът.
Един индустриален продукт, слязал от поточната линия на голям завод, обикновено е съвършен. Един продукт, който е ръчна изработка обаче, обикновено е несъвършен. И точно тази негова несъвършеност го прави красив.
Същото се отнася и за нас – хората. Обикновено именно комбинацията от всички наши несъвършенства ни прави красиви, чаровни, харизматични…
Уаби-саби е прекрасна метафора за работата, която имаме, както и за взаимоотношенията, които поддържаме.
На професионалния и личния си живот можем да гледаме като на пътуване, в рамките на което да усъвършенстваме себе си, без на всяка цена да е задължително на финала да сме перфектните предприемачи, мениджъри, служители, деца, съпрузи, родители или приятели.
Именно в нашата несъвършеност се състои обстоятелството, а и красотата на това, че сме хора.
7 естетически принципа за уаби-саби
Във философията Зен са известни седем естетически принципа, които могат да бъдат открити в дизайна на емблематичните японски градини и други форми на японско изкуство.
Тези седем японски естетически принципа са основата, чрез която да се постигне уаби-саби.
Седемте естетически принципа са:
Простота или премахване на хаоса (Кансо). Нещата се изразяват по ясен, прост, естествен начин. Напомня ни да мислим не за украсяване, а за яснота, която може да бъде постигната чрез пропускане или изключване на несъщественото.
Асиметрия или неравномерност (Фукинсей). Идеята за баланс в композицията чрез неравномерност и асиметрия е централен принцип на зен естетиката.
Базисна красота (Коко). Красота точно толкова, за колкото е предназначена. Директен и прост начин, без да е крещящ. Елегантна простота.
Естественост (Шизен). Без преструвки или изкуственост, пълно и непринудено творческо изразяване.
Фино, а не очевидно изящество (Юген). Показване на повече, като не се показва цялото, тоест като се показва по-малко.
Свобода от правила или формули (Дацузоку). Бягство от ежедневието или от обикновеното. Този принцип описва чувството на изненада и леко удивление, когато човек осъзнае, че може да има свобода от конвенционалното.
Спокойствие, тишина и уединение (Сейджаку). Това е усещането, което може да се изпита, когато сме в японска градина. Отсъствие на шум и смущения.
Характеристиките на уаби-саби включват простота, асиметрия, икономия, естественост, скромност, свобода и интимност.
Всеки от тези седем принципа се срещат в природата, но така също и изразяват добродетели от човешкия характер. Следователно, седемте естетически принципа имат етичен оттенък.
Прилагането на японските естетически принципи води до живот в унисон с философията на уаби-саби – живот на осъзнат минимализъм, приемане на нещата такива, каквито са и търсене на смисъл отвъд материализма и самоцелния стремеж към съвършенство.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.
Безплатно всеки Петък. Без спам!
В резюме
Уаби-саби е японска концепция, която се изразява в откриване на красотата в несъвършенството и преходността, като контрапункт на древногръцкия идеал за съвършенство за вечни времена.
Уаби-саби е гледна точка към човешкия живот като към пътуване, на което да се наслаждаваме, с всички негови естествени хубави страни и неизбежни дефекти.
Като философия, уаби-саби може да се прилага в широк кръг сфери, например в бизнеса, дизайна, изкуството, усвояването на нови умения, човешките отношения и личностното развитие.
Тодор Христов е съосновател на Нова Визия и водещ на обучения. Автор е на 14 книги, най-новата от които е "Холистичната организация" (2025), както и на 700+ статии. Има над 20 години опит в обучението на ръководители и професионалисти. В работата си се ръководи от две основни ценности - компетентност и простота. Разгледай неговите фирмени обучения, онлайн курсове и е-книги по теми като управление на хора и екипи, продажби и лична ефективност.
Throwing the curtain aside sharply, both youths peered in. "'Stá bajo," she stuck out her cleft chin in the direction of the trail that led out of the pocket down to the flat, far below. Stone did not understand. He believed that he missed Mr. Cairness's meaning. "I don't think you do," said Cairness; "but I'll make it plainer, anyway. I want you to get out of the country, for the country's good, you know, and for your own. And I give you[Pg 259] three days to do it in, because I don't wish to hurry you to an inconvenient extent." The English army was now in full march against them. About eight o'clock in the morning of April 16 a man who had been left asleep in the wood of Kilravock hastened to Culloden House, where Charles and his chief officers were resting, to announce that Cumberland's troops were coming. There was then a hurried running and riding to get the army drawn up to receive them. Cumberland came on with his army, divided into three columns of five battalions each. The artillery and baggage followed the second column along the sea-coast on the right; the cavalry covered the left wing, which stretched towards the hills. The men were all in the highest spirits, and even the regiments of horse, which had hitherto behaved so ill, seemed as though they meant to retrieve their characters to-day. The Highlanders were drawn up about half a mile from the part of the moor where they stood the day before, forming a sad contrast to Cumberland's troops, looking thin, and dreadfully fatigued. In placing them, also, a fatal mistake was made. They were drawn up in two lines, with a body of reserve; but the Clan Macdonald, which had always been accustomed to take their stand on the right since Robert Bruce placed them there in the battle of Bannockburn, were disgusted to find themselves now occupying the left. Instead of the Macdonalds now stood the Athol Brigade. As the battle began, a snow-storm began to blow in the faces of the Highlanders, which greatly confounded them. "I think," continued the General, after having properly vindicated discipline, "that that blow you received on your head may affect your brain at times, and make you unduly irritable. I think I'll have the Surgeon examine you. Put him in an ambulance, Wilson, and take him over to the Surgeon. Then bring him to Headquarters with the report." "Now, Jim Humphreys, what in blazes are you bangin' away at now?" angrily demanded Si, striding up. "At a cotton-tailed rabbit or a sycamore stump?" Whairz mi Gunn?????? "Great Scott!" gasped Si, "you couldn't be walkin' around with the side of your head knocked out. I'm astonished at you." Then he had to define "coward" for Cadnan—and from "coward" he progressed to another new word, "freedom." That was a big word but Cadnan approached it without fear, and without any preconception. Naomi often came over to Odiam, driving in her father's gig. Reuben disliked her visits, for they meant Harry's abandonment of spade and rake for the weightier matters of love. Reuben, moiling more desperately than ever, would sometimes catch a glimpse of her coloured gown through the bushes of some coppice, or skirting a hedge beside Harry's corduroy. He himself spoke to her seldom. He could not help being conscious of her milky sweetness, the soft droop of her figure under its muslins, her voice full of the music of stock-doves. But he disliked her, partly because she was taking Harry from Odiam, partly because he was jealous of Harry. It ought to be he who was to make a wealthy marriage, not his brother. He chafed to think what Naomi's money might do for the farm if only he had control of it. "I'll go and fetch mother." Reuben prowled up and down the streets of booths, grinned scornfully at the efforts in the shooting gallery, watched a very poor fight in the boxing tent, had a drink of beer and a meat pie, and came to the conclusion that the Fair had gone terribly to pieces since his young days. "Good morrow, holy father." "No," replied Boteler; "and she persists that the potion, if rightly administered, would rather have benefited than harmed our Roland." "It is I, Phil Wingfield," replied one of the castle servitors: "my lady was took suddenly ill, and is delivered; and I am going to Winchcombe for a priest to baptize the child." On the fifteenth of July, 1377, about six months after father John was liberated by the sturdy smith, the city of London was arrayed with a costliness, and adorned throughout with a radiance in which it was befitting it should appear on the day when the royal diadem was to be placed on the brow of a young and blooming sovereign. Father John was literally borne along in the current that streamed from the adjacent villages to witness the reception of the young king as he passed over the city-bridge from his palace at Sheen. "The king's order shall be obeyed to the letter, sir," replied Neville, as he looked somewhat contemptuously at Calverley, from whom he did not expect so abrupt an address; and then, gently taking the unresisting hand of Holgrave, placed it in that of the steward. A shout of pain from Calverley declared the cordiality of the gripe with which he was favoured by his enemy, and he withdrew his crushed fingers, amidst the cheers and shouts of the spectators. They had rowed about a mile down the river, when the chancellor, who was gazing with vacant eyes, but an occupied mind, upon the water, had his attentions suddenly fixed. HoME看看黄蝶一级的大片免费
ENTER NUMBET 0017 secaila.com.cn zhixianla.com.cn miyi4.com.cn www.lawb.com.cn danfu6.com.cn rekou8.net.cn wenla3.net.cn www.marxay.com.cn tawai2.com.cn manna8.net.cn
