Удоволствие от ученето е характерна нагласа и едновременно с това и умение, свързано пряко с овладяването на нови познания.
Според позитивната психология, известни са 6 добродетели и 24 сили за щастие. Удоволствието от ученето е една от тези сили, част от добродетелта “Мъдрост и познание”, свързана с усвояването на нови умения.
Какво значи да изпитваш удоволствие от ученето? Ти изпитваш ли удоволствие от ученето? И как да започнеш да го изпитваш по-силно?
✅ Холистичната парадигма
Овладей ключовите принципи на холистичното мислене.
Що е “удоволствие от ученето”?
Нека започнем с дефиниция за удоволствие от ученето:
Удоволствие от ученето е радостта от срещата с неизвестното и страстта към овладяване на нови знания и умения.
Човек, който изпитва удоволствие от ученето е прието да се нарича още “ученолюбив човек”. Подобен жаден за познания човек не се нуждае от външни стимули, за да се интересува от това, което го заобикаля. Движеща сила в него е вътрешното му желание да научи повече за обграждащия го свят.
Ученолюбивите хора имат разностранни интереси. Дори да не са специалисти във всички области, те са отворени към усвояването на нови познания в различни области на живота и използват всеки удобен случай, за да научат нещо ново.
Да учиш с удоволствие представлява вълнение от срещата с неизвестното. Също така, да учиш с удоволствие помага за съхраняване на детското в нас.
Удоволствие от ученето и щастие
Удоволствието от ученето придава силен мотивиращ импулс на хората, тъй като им помага да откриват нови неща, както и да бъдат по-настойчиви в преодоляването на препятствия и справянето с негативна обратна връзка.
Удоволствието от ученето, по-конкретно:
Прави живота ни по-интересен, а не скучен. Ученолюбивите хора се фокусират върху нови области на познание, а всяко ново нещо е свързано с нещо свежо, различно и интересно.
Помага да преодоляваме предизвикателства. Да учиш изисква усилия, а това изгражда характер и помага за постигане на целите, тъй кат без усилия, търпение и упоритост в живота не се постигат сериозни резултати.
Помага да се усъвършенстваме. Когато околните ни кажат, че нещо важно ни липсва или не ни достига, удоволствието от ученето ще ни помогне да направим опит и усвоим нови знания или умения, с които да се развием и усъвършенстваме.
Ето защо, ако искаме да се радваме на добър живот и да вървим уверено по пътя към щастието, следва да полагаме определени усилия да развиваме удоволствието към овладяването на нови познания.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.
Безплатно всеки Петък. Без спам!
Ключови пречки пред удоволствието от ученето
Сред ключовите пречки пред удоволствието от ученето спадат страхът, съмнението в себе си и предубежденията.
Не всеки обича да учи, тъй като не всеки обича неизвестното. Някои хора просто се страхуват и предпочитат утъпканите, сигурни пътеки. Те не желаят да напуснат зоната си на комфорт и да опитат (да научат) нещо ново.
За други проблем пред овладяването на нови познания е съмнението в себе си. “Това е много сложно”, “Късно е за мен”, “Няма да се справя”… Например, човек често смята погрешно, че след като е на години, по-трудно ще научи нещо – например чужд език, софтуерни умения или др. Наистина по-възрастните хора трябва да положат повече усилия, но те също могат да учат, както всички други.
Предубежденията са свързани с ограничено мислене. Характерен пример за подобно мислене е схващането “Защо да уча, когато и да учиш, и да не учиш, все тая?” На практика обаче не е все тая. Усвояването на нови умения и ученето през целия живот е необходима предпоставка за професионален успех, а и успех в личен план.
Изпитваш ли удоволствие от ученето?
И така – удоволствието от ученето е сила, с чиято помощ овладяваме нови познания. Движещата сила е желанието да научим повече за околния свят, а оттам да поемаме по нови пътища и да преодоляваме предизвикателства.
В тази връзка, полезно е човек да си зададе въпроса “Аз изпитвам ли удоволствие от ученето?”
Ето няколко въпроса, които ще ти помогнат да разбереш дали си ученолюбив човек, особено ако се сравниш с обкръжението си:
Като дете приятно ли ми бе да ходя на училище?
Ако като ученик не съм бил отворен към новите знания, впоследствие развих ли тази черта в себе си?
Харесва ли ми да чета книги? Да чета в интернет? Да гледам документални филми или видео? Да разговарям със специалисти в област, която ме интересува (изкуство, спорт, наука, професия…)?
Допитват ли се до мен по въпроси от определена област и ценят ли експертното ми мнение?
Изпитвам ли удоволствие от срещата с неизвестното?
Ако повечето отговори на тези въпроси са “Да”, значи най-вероятно си ученолюбива личност, която се стреми към овладяването на нови познания.
Как да преоткриеш удоволствието от ученето и да започнеш да овладяваш нови познания?
Ето няколко идеи:
Повярвай в себе си. Съмнението в себе си е голяма пречка. Повярвай, че си в състояние да учиш. За целта е нужно да преосмислиш убежденията си по въпроса, както и да си наясно с основните си ценности. Ученето (растежа, развитието) би могло да е ключова твоя ценност.
Не се смятай за твърде възрастен, че да не учиш. Подхранвай ума си непрекъснато. С годините мозъкът се усъвършенства и благодарение на опита и познанието си човек всъщност може да учи с отлична ефективност, стига само да има силна вътрешна мотивация.
Насочи се към това, което ти допада. Няма смисъл да учиш нещо, което не те вълнува. Колкото по-висока е вътрешната ти мотивация, толкова по-успешно ще учиш. Избери област, която те привлича. Може да бъде дори някоя тема от детските години.
Наблягай на практиката. Според Модела 70:20:10 за учене и развитие перфектното учене е 70% практика чрез работа по предизвикателни ежедневни задачи, 20% социално взаимодействие чрез съвети и насоки от по-опитни хора и 10% формално образование чрез обучаващи курсове и програми.
Чети. Може да четеш вестници, сайтове, книги. Конкретно книгите са една от най-достъпните инвестиции за всеки човек, който иска да се развива. Въпреки, че четенето е пасивна форма на учене, всичко, което ще научаваш чрез четене ще ти помага да опознаваш света и да подобряваш разбирането си за него. Развивай неуморно своята култура за четене и чети по разнообразни теми.
Използвай различни видове учене. Съгласно Пирамидата на ученето някои методи за учене са по-ефективни от други. Търси балансиран микс от различни методи за учене – от слушане, четене и гледане до обсъждане, презентиране и реално правене на нещо.
Всеки ден научавай по нещо ново. Може да е нов факт, нов цитат, ново понятие, нова дума на чужд език… Всяко ново нещо, което научаваш, ще разширява хоризонтите ти. Не оставяй твоето любопитство да закърнее.
В резюме
Удоволствието от ученето е една от основните сили, които трябва да развием, за да живеем по-пълноценно и щастливо.
Всеки би могъл да учи и овладява нови познания, стига само да желае това. Ако човек действа без страх, без съмнения, предубеждения и самоограничения, той може да развива себе си в една или друга посока и да учи нещо ново всеки ден.
Тодор Христов е съосновател на Нова Визия и водещ на обучения. Автор е на 14 книги, най-новата от които е "Холистичната организация" (2025), както и на 700+ статии. Има над 20 години опит в обучението на ръководители и професионалисти. В работата си се ръководи от две основни ценности - компетентност и простота. Разгледай неговите фирмени обучения, онлайн курсове и е-книги по теми като управление на хора и екипи, продажби и лична ефективност.
Throwing the curtain aside sharply, both youths peered in. "'Stá bajo," she stuck out her cleft chin in the direction of the trail that led out of the pocket down to the flat, far below. Stone did not understand. He believed that he missed Mr. Cairness's meaning. "I don't think you do," said Cairness; "but I'll make it plainer, anyway. I want you to get out of the country, for the country's good, you know, and for your own. And I give you[Pg 259] three days to do it in, because I don't wish to hurry you to an inconvenient extent." The English army was now in full march against them. About eight o'clock in the morning of April 16 a man who had been left asleep in the wood of Kilravock hastened to Culloden House, where Charles and his chief officers were resting, to announce that Cumberland's troops were coming. There was then a hurried running and riding to get the army drawn up to receive them. Cumberland came on with his army, divided into three columns of five battalions each. The artillery and baggage followed the second column along the sea-coast on the right; the cavalry covered the left wing, which stretched towards the hills. The men were all in the highest spirits, and even the regiments of horse, which had hitherto behaved so ill, seemed as though they meant to retrieve their characters to-day. The Highlanders were drawn up about half a mile from the part of the moor where they stood the day before, forming a sad contrast to Cumberland's troops, looking thin, and dreadfully fatigued. In placing them, also, a fatal mistake was made. They were drawn up in two lines, with a body of reserve; but the Clan Macdonald, which had always been accustomed to take their stand on the right since Robert Bruce placed them there in the battle of Bannockburn, were disgusted to find themselves now occupying the left. Instead of the Macdonalds now stood the Athol Brigade. As the battle began, a snow-storm began to blow in the faces of the Highlanders, which greatly confounded them. "I think," continued the General, after having properly vindicated discipline, "that that blow you received on your head may affect your brain at times, and make you unduly irritable. I think I'll have the Surgeon examine you. Put him in an ambulance, Wilson, and take him over to the Surgeon. Then bring him to Headquarters with the report." "Now, Jim Humphreys, what in blazes are you bangin' away at now?" angrily demanded Si, striding up. "At a cotton-tailed rabbit or a sycamore stump?" Whairz mi Gunn?????? "Great Scott!" gasped Si, "you couldn't be walkin' around with the side of your head knocked out. I'm astonished at you." Then he had to define "coward" for Cadnan—and from "coward" he progressed to another new word, "freedom." That was a big word but Cadnan approached it without fear, and without any preconception. Naomi often came over to Odiam, driving in her father's gig. Reuben disliked her visits, for they meant Harry's abandonment of spade and rake for the weightier matters of love. Reuben, moiling more desperately than ever, would sometimes catch a glimpse of her coloured gown through the bushes of some coppice, or skirting a hedge beside Harry's corduroy. He himself spoke to her seldom. He could not help being conscious of her milky sweetness, the soft droop of her figure under its muslins, her voice full of the music of stock-doves. But he disliked her, partly because she was taking Harry from Odiam, partly because he was jealous of Harry. It ought to be he who was to make a wealthy marriage, not his brother. He chafed to think what Naomi's money might do for the farm if only he had control of it. "I'll go and fetch mother." Reuben prowled up and down the streets of booths, grinned scornfully at the efforts in the shooting gallery, watched a very poor fight in the boxing tent, had a drink of beer and a meat pie, and came to the conclusion that the Fair had gone terribly to pieces since his young days. "Good morrow, holy father." "No," replied Boteler; "and she persists that the potion, if rightly administered, would rather have benefited than harmed our Roland." "It is I, Phil Wingfield," replied one of the castle servitors: "my lady was took suddenly ill, and is delivered; and I am going to Winchcombe for a priest to baptize the child." On the fifteenth of July, 1377, about six months after father John was liberated by the sturdy smith, the city of London was arrayed with a costliness, and adorned throughout with a radiance in which it was befitting it should appear on the day when the royal diadem was to be placed on the brow of a young and blooming sovereign. Father John was literally borne along in the current that streamed from the adjacent villages to witness the reception of the young king as he passed over the city-bridge from his palace at Sheen. "The king's order shall be obeyed to the letter, sir," replied Neville, as he looked somewhat contemptuously at Calverley, from whom he did not expect so abrupt an address; and then, gently taking the unresisting hand of Holgrave, placed it in that of the steward. A shout of pain from Calverley declared the cordiality of the gripe with which he was favoured by his enemy, and he withdrew his crushed fingers, amidst the cheers and shouts of the spectators. They had rowed about a mile down the river, when the chancellor, who was gazing with vacant eyes, but an occupied mind, upon the water, had his attentions suddenly fixed. HoME看看黄蝶一级的大片免费
ENTER NUMBET 0017 www.udoyle.com.cn leems.com.cn saiju.net.cn www.ytal.com.cn www.suiss.com.cn medi6.net.cn lite6.net.cn www.52v5y6.net.cn aonsale.org.cn www.520ka.com.cn
